fbpx

Канча Шерпа – единственият жив участник в експедицията до Еверест през 1953 г.

На 87-годишна възраст, Канча Шерпа е останал единственият жив участник в легендарната експедиция през 1953 г., в която сър Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей извършиха първото в историята изкачване на най-високия връх в света – Еверест.

През 1952 г., на 19-годишна възраст, Канча напуска дома си в Намче Базар, за да намери работа като носач в състава на алпийските експедиции, които в онези дни често пребивавали в Дарджилинг, Индия.

Година по-късно той ще стане един от 103-мата шерпи, които обезпечават сър Едмънд и Тензинг за успеха им на Еверест на 29 май.

Канча нямал опит за изкачвания. Научили го да използва въжета и котки. И го изпратили към ледопада с тежки кислородни бутилки за височинните лагери. Канча се аклиматизирал много по-бързо от алпинстите от Запада. Свикнал да носи и тежки товари, което направило добро впечатление на чужденците.

С товара си той достигнал до Южното седло на височина 8 100 м. И помни как Тензинг Норгей се опитвал да развеселява младите шерпи като него, които не били свикнали с опасностите на алпинизма, особено по ледената стена на Лхотце.

След това Канча участвал и в други експедиции в Хималаите.

Но, след като брат му Джангбу загинал в планината, и след трагедията през 1973 г., в която под лавина смъртта си намерили 11 шерпи, жена му го убедила да се откаже от изкачванията.

За какво си мислите, когато си спомняте за това невероятно приключение?

Независимо от това, че измина много време, няма и ден, в който да не си спомня за тези дни и да не се усмихна.
На 20 години нямах представа, какво има в планината; от самото начало това беше лотария за мен, особено във връзка със себе си.
За щастие, по време на експедицията никой не пострада и всички се върнахме в домовете си без произшествия. За съжаление, никой от участниците в тази експедиция не е вече жив.
Всички бяхме единен отбор, въпреки че за да контролират дневните ни заплати, на петима мъже бяха назначени петима въоръжени мъже (смее се).

Съжалявате ли за нещо в тази експедиция?

Прочети  Резултати от Националното състезание по пещерно-приложни дисциплини „Карлуково 2017”

Не, за нищо не съм съжалявал. Въпреки че, може би съжалявам, че не можах да се изкача до върха с Хилари и Тензинг. Почти съм уверен, че можех да направя това, въпреки че в последния участък ръцете ми бяха почти замръзнали. Но това е нормално за Еверест.

канча шерпа
снимка: Renzo Andorno

Какво смятате за съвременните планински походи и алпинизма в Непал?

Мисля, че ситуацията се е променила към добро. Много туристи пристигат в Непал, много шерпи сега работят в експедициите и затова сме щастливи.
Преди 60 години жителите на Намче Базар нямаха пари дори за дрехи и храна; сега хората живеят много по-достойно.
През това време алпинизмът стана много по-лек, уважението към планината, която за нас се явява свещена, малко загуби основната си роля.
По онова време, когато нямаше висящи парапети или установени лагери на планината, единственият начин да ни даде кураж в изкачването беше чрез молитва.

В хотел “Nirvana Home” в Намче Базар се пази плакат на филма “Шерпа Канча. Последният от първите покорители на връх Еверест през 1953 г.” (Kancha Sherpa. Last of the first from the 1953 conquest of Mt. Everest).Този филм спечели награда от Фестивала на планинарските филми.

Да, аз съм звезда (смее се), но все още съм шерп от Намче Базар, който обича да си стои у дома, обича да играе с внуците си, да върти молитвени броеници, да ходи на пазар и да беседва на чаша чай, спомняйки си великото приключение в миналото.

По интервю за https://www.montagna.tv/

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!