Какво се случи през 1939 г.: Първата трагедия на К2

През 1939 г. американска експедиция прави опит за първото изкачване на К2. Макар че някои от алпинистите достигат високо в планината, експедицията завършва с трагедия и дългогодишен спор. Тя разделя Американския алпийски клуб и поражда взаимни обвинения, които продължават повече от половин век, припомня в своя статия ExplorersWeb.

Ръководена от Фриц Виснер, експедицията от 1939 г. е вторият американски опит за изкачване на 8611-метровия К2 – втория по височина връх в света. Виснер, известен с техническите си умения и взискателен стил на лидерство, води екип от петима други американци: заместник-ръководителя Тони Кромуел, Дъдли Улф, Джордж Шелдън, Чапел Кранмър и Джак Дъранс. В състава влизат и девет шерпи: Пасанг Кикули (сeрдар – главен шерпа), Пасанг Дава Лама, Пасанг Китар, Финсу, Це Тендруп, Дава, Церинг, Сонам и Пемба Китар.

Групата достига базовия лагер на 31 май 1939 г., с намерение да изкачи К2 по маршрута Абруци без използване на кислородни бутилки.

След сложно изкачване Виснер и Пасанг Дава достигат най-високата си точка – 8385 м – на 19 юли. Виснер е готов да атакува последния участък, но Пасанг Дава Лама се страхува да бъде на върха през нощта и отказва да продължи.

При нощното им отстъпление към Лагер 9 раницата на Пасанг Дава – в която са били и двата комплекта котки – пада по време на рапел. Загубата на тази екипировка над 8000 м означава, че вече не могат безопасно да преминават заледените участъци без бавно изсичане на стъпки. Достигат Лагер 9 изтощени около 2:30 ч. сутринта на 20 юли.

Почиват през деня, а на 21 юли правят втори опит по снежен кулоар източно от първоначалния ръб. Без котки са принудени да изсичат стъпки в твърдия лед. Лошите условия и бавният напредък ги карат да се върнат. Без реална възможност за трети опит започват окончателното слизане.

Улф остава изоставен

В това време Дъдли Улф, богат американски авантюрист, остава сам в Лагер 7 на около 7529 м. Но истинската трагедия се разиграва по-ниско.

Дъранс, млад алпинист с малко хималайски опит, развива височинна болест и тръгва надолу. Поради поредица от недоразумения екипът в долните лагери стига до заключението, че Виснер, Пасанг Дава и Улф са загинали.

Действайки при това предположение, те свалят от междинните лагери спалните чували, печките и храната. Когато Виснер и Пасанг Дава слизат, намират празни палатки. Улф остава блокиран в Лагер 7, твърде слаб, за да се движи.

В отчаян опит за спасителна операция трима шерпи – Пасанг Кикули, Пасанг Китар и Финсу – се изкачват обратно. Те достигат Улф, но според разкази той отказва да тръгне, вероятно поради височинна делириумна реакция. При втори опит ги застига буря и тримата шерпи никога не се връщат. Четирите смъртни случая са първите в историята на К2.

Виснер обвинява Кромуел, Дъранс и останалите, че са изоставили Улф и са застрашили атакуващата група. Кромуел отвръща, че след дни без сигнали са ги сметнали за загинали и са действали прагматично преди мусона. Спорът става ожесточен.

Вината първоначално пада върху Виснер

Когато оцелелите се връщат в САЩ, Европа вече е във война. Първоначално пресата обвинява Виснер, представяйки го като амбициозен лидер, поставил върха над безопасността. Немският му произход допълнително засилва подозренията в предвоенната атмосфера.

Интервюто му във в. New York Times, в което сравнява високите планини с войната и неизбежните жертви, звучи студено и настройва общественото мнение срещу него.

Американският алпийски клуб създава комисия, но докладът от 1940 г. е уклончив и не посочва конкретна вина. Мнозина го възприемат като опит за запазване на единството. И Виснер, и Кромуел напускат клуба.

През 1956 г. Виснер публикува защитата си, представяйки бележка, за която твърди, че е написана от Дъранс, който нарежда развалянето на лагерите. Симпатиите временно се обръщат в негова полза.

Дневникът на Дъранс (1989)

През 1989 г. Дъранс обаче предоставя пълния си дневник. Анализ от 1992 г. предполага, че публикуваната по-рано от Виснер бележка, вероятно е написана от Кромуел. Документите показват по-сложна картина – грешки на всички страни, отслабена преценка на голяма височина и срив в комуникацията.

Публикуваната през 1992 г. книга K2: The 1939 Tragedy (на Андрю Кауфман и Уилям Пътнам) предлага балансиран извод: отговорността е споделена. Виснер е критикуван за стила си и решенията си; Кромуел – за нерешителността и развалянето на лагерите; Дъранс – за действия при силно изтощение.

Части от скелета на Улф са открити едва през 2002 г., пренесени от ледника Годуин-Остин след 63 години.