Въпреки поскъпването: Високите върхове на Пакистан остават изгодна дестинация
Таксите за изкачване в Пакистан няма да бъдат увеличавани тази година, което прави разрешителното за К2 повече от четири пъти по-евтино от това за Еверест, съобщи Explorers’Web.
Пакистан предлага и широк набор от върхове над 6000 м, някои от които все още неизкачени, срещу цената на трекинг разрешително. Понякога, както е при шест върха в района на Нанга Парбат, изкачването дори е безплатно.
Таксите за изкачване в Пакистан объркаха част от посетителите през последните две години, след като разрешителните за К2 и останалите четири осемхилядника в страната бяха променени и бяха въведени индивидуални разрешителни. Преди това разрешенията за изкачване се продаваха колективно за групи от по седем души.
Първоначално планираните цени за 2025 г. почти утроиха предишната такса,
което предизвика протести от местни организатори, опасяващи се, че много клиенти ще се откажат да идват. След дълги дебати властите се съгласиха значително да намалят планираното увеличение за върхове над 6500 м, както и за по-ниските трекинг върхове.
В крайна сметка таксата за разрешително за К2 остана $3500 на човек – скромна сума в сравнение с $15 000 за Еверест от непалска страна през 2026 г. Разрешителните за Еверест от тибетска страна не са публични, но са сходни или малко по-високи, в зависимост от размера на експедицията.
Останалите четири осемхилядника в Пакистан струват по $2500 на човек през летния сезон. В Непал разрешителното за осемхилядници, различни от Еверест, е $3000 през пролетта и $1500 през есента.
Али Порик от Jasmine Tours в Пакистан потвърди, че таксите за изкачване няма да се променят през 2026 г.

Неизкачвани шестхилядници
Таксата за разрешително е само малка част от бюджета за алпийска експедиция в Каракорум или Хималаите. Логистичните разходи нарастват значително, особено при осемхилядниците, и още повече при добре оборудвани комерсиални експедиции.
Ниската цена на разрешителното обаче може да има голямо значение за по-малки, самостоятелни екипи, насочени към по-слабо посещавани върхове.
Списъкът отбелязва, че шест шестхилядника в района на Нанга Парбат нямат никаква такса за изкачване. Сред тях са трите точки на връх Тошаин (известен още като Sarwali, Dabba и Toshe Ri), разположени на ръба на ледниците Рупал и Тошаин в Рупалската долина.
Районът попада в контролираната от Пакистан част на Кашмир. В Wikipedia се посочва, че това е технически труден връх, който все още не е изкачван.
В списъка фигурират също върховете Чонгра и Ганало – и двата второстепенни върхове на масива Нанга Парбат.

Около К2
Централната част на Каракорум не е дом само на гигантите на страната – К2, Броуд Пик и масива Гашербрум – но и на редица върхове между 5700 и 6400 м, за които е необходимо единствено трекинг разрешително. Таксите за 5000-метровите върхове са $500, а за по-високите шестхилядници – $600.

Възможности през есента
Списъците показват, че таксите за изкачване намаляват през есента за всички върхове. Това е много рядка възможност при осемхилядниците, където повечето организатори се стремят да оптимизират логистиката, като организират изкачванията по едно и също време. Нанга Парбат обикновено се изкачва през юни, докато почти всички изкачвания на осемхилядниците в Каракорум се извършват през юли или в първите дни на август.
Късното лято и есента обаче могат да предложат добри „прозорци“ за по-малки групи алпинисти, които търсят по-бързи, алпийски изкачвания. Миналата година французите Гаетан Наварет и Жюлиен Приор осъществиха първото изкачване на 6458-метровия Курдопин Шар в долината Шимшал. Експедиции, опитвали върха през предишни лета, са били принудени да се откажат заради висок лавинен риск, но французите намират по-добри условия при опита си в средата на октомври.
Между 13 и 21 октомври 2025 г. британецът Джеймс Прайс и ирландецът Джордж Понсънби реализират още едно забележително първо изкачване в пакистанския Каракорум, достигайки връх Айкаче Чок с височина над 6000 м.




