Откриха най-големите пещерни резби в САЩ (ВИДЕО)

Преди около 1000 години художници, работещи на светлината на горящи тръстики, издълбали фигури в тавана на пещера в днешната Алабама, приклекнали в тясното пространство отдолу.

През следващото хилядолетие резбите стават почти невидими за невъоръжено око, тъй като се покриват от калта, която естествено се натрупва по стените на пещерата. Сега тези резби са разкрити от съвременната фотография като най-големият набор от рисунки, намирани някога в пещера в Северна Америка, някои от тях изобразяват фигури с дължина над 2 м.

Няколко от резбите изобразяват хора, носещи индиански регалии, шапки, и нещо, което изглежда като дрънкалки. Изследователите смятат, че вероятно представляват духове на мъртвите.

„Те или са хора, облечени в регалии, за да изглеждат като духове, или са духове“, казва археологът Ян Симек, професор по антропология в Университета на Тенеси в Ноксвил.

„Терминът, който обичаме да използваме, е, че те „материализират“ тези духове чрез костюмите, които носят“, каза той.

Симек е водещ автор на изследователска статия за рисунките, публикувана във вторник в списание Antiquity. Той описва пет от най-големите фигури, открити на тавана на пещерата чрез фотографско изследване, което първоначално имало за цел да запише резбите на пещерата, в случай че се повредят или станат невидими.

Четири от тях изобразяват хора, носещи регалии, докато петата е навита змия, вероятно диамантена гърмяща змия.

Пещерата в северната част на Алабама (изследователите пазят точното й местоположение в тайна) е най-богатият обект на праисторическо пещерно изкуство в Северна Америка, каза Симек. Това е една от хилядите пещери в южната част на Апалачското плато, огромен регион от „карст“ – силно ерозирал варовик – който се простира от Южна Пенсилвания до Алабама. Известна на науката само като „19-та безименна пещера“, тя се простира на километри под повърхността.

Стотици издълбани фигури са врязани в тавана на „тъмната зона“, изпълнена със сталактити и сталагмити точно отвъд светлината от входа. Екипът смята, че резбите са направени преди около 1000 години от хора, живели по време на късната горска фаза на индианската култура в региона.

Симек обяснява, че пещерните резби са различни от тези, открити над земята в региона, които обикновено изобразяват други предмети в различни стилове, често с червена боя.

Пещерите са били разглеждани в много индиански традиции като вход към подземния свят и отличителният стил на пещерното изкуство изглежда отразява това, каза той.

Въпреки че входът на пещерата е голям, разстоянието между пода и тавана бързо се стеснява до между 90-120 см в тъмната зона и е било подобно, когато са направени резбите, каза той. Това означава, че индианските художници не са могли да видят цялата фигура, докато я дълбаели.

Художниците вероятно са изгаряли гроздове от тръстика, за да им светят. Резбите са изсечени в калния фурнир на тавана на пещерата, вероятно с каменен инструмент, като процесът на натрупване на пластове кал върху повърхността продължава откакто са направени.

Много от резбите вече са почти невидими и Симек и колегите му ги откриват едва след като са направили прецизни фотографски модели на част от тавана на пещерата – техника, известна като фотограметрия, която комбинира цифрови снимки с компютърни модели на триизмерно пространство.

Пещерата е открита през 90-те години на миналия век от базирания в Атланта пещерняк Алън Креслър.

Новото проучване включва повече от 14 000 снимки, но обхваща само малка част от тавана, така че е вероятно да бъдат намерени още много.

Индианската традиция на пещерни резби в югоизточната част на САЩ е различна по стил и техника от по-известната традиция на скалното изкуство в югозападната част, където рисунките и резбите обикновено се правят върху скали и открити скални надвеси.