петък, ноември 20, 2026
Височинен алпинизъмИзбраноКатеренеЛични историиЛичностиНовини

Паметта за големите изкачвания: Лхотце, „Изгреви“ и историята на Петер Ауфшнайтер оживяха на Банско филм фестЗнакови личности разказаха за историята на българския алпинизъм

45 години от първата българска хималайска експедиция до Лхотце, историята на едно емблематично изкачване на Северната стена на Вихрен и малко познатата съдба на австрийския алпинист и изследовател Петер Ауфшнайтер бяха във фокуса на четвъртък вечер от 25-ото юбилейно издание на Международния фестивал на планинарското и екстремното кино в Банско.

Редица събития в Голямата зала на читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1894“ събраха публика около историята на българския и световния алпинизъм. Програмата включваше среща с доц. Кънчо Долапчиев в рубриката „Памет“, специална прожекция на документалния филм „Изгреви“ от 1978 г. и презентация на алпиниста и геолог Кирил Досков за живота и кариерата на Петер Ауфшнайтер – партньор на Хайнрих Харер в пътуването им до Тибет.

Кънчо Долапчиев: 45 години от първата българска хималайска експедиция до Лхотце

В рубриката „Памет“ доц. Кънчо Долапчиев върна публиката към 1981 г. и първата българска хималайска експедиция до Лхотце (8516 м) – едно от най-значимите събития в историята на българския височинен алпинизъм.

Лхотце’81- сбъдната българска мечта – Върхове

Долапчиев е сред доайените на българския ски алпинизъм. Роден е на 23 октомври 1944 г. в Самоков. Започва спортния си път като скиор, а впоследствие се утвърждава като един от водещите български състезатели в ски алпинизма. Доцент е в Националната спортна академия, където преподава спортно катерене и туризъм. Участва и в легендарната българска експедиция до Еверест през 1984 г. Автор е на книгите „Българи на връх Комунизъм“, „Българи на Хиндукуш“ и „Височинен алпинизъм“.

През 1981 г. той е заместник-ръководител на националната експедиция до Лхотце, чийто ръководител е Христо Проданов. На 30 април същата година Проданов достига върха на 8516 метра сам и без допълнителен кислород – историческо постижение за българския алпинизъм. В състава на експедицията са още Методи Савов, Огнян Балджийски, Емануил Деянов, Руси Дженев, Дойчин Василев, Людмил Янков и други алпинисти, оставили следа в историята на българските хималайски изкачвания.

По време на срещата Долапчиев сподели спомени за подготовката на българските алпинисти, за влиянието на съветската алпинистка школа и за натрупването на опит в родните планини. Акцентът падна върху разликата между стремежа към бързи резултати и дългия път, който стои зад всяко значимо постижение.

„Ние нямахме търпение. Съветските алпинисти ни учеха, всички ни учеха на търпение. Ние не се научихме. Нашата подготовка започна в нашите планини… Постиженията се измерват във времето с усилията, които полагаш.“

, сподели Кънчо Долапчиев.

В разказа му се открои освен историята на първата българска хималайска експедиция, но също и духът на поколение, за което алпинизмът е преди всичко подготовка, постоянство и отговорност към хората, с които споделяш планината.

Силно беше посланието на Емануил Деянов и Руси Дженев, които също бяха гости във фестивалната вечер и също излязоха на сцената – „Бъди, без да се показваш“. Философия, която обединява житейския и планинарския опит на хората от това поколение.

Същият принцип присъства и в немското мото, свързвано с Петер Ауфшнайтер – „Sein ohne zu scheinen“, или да бъдеш, без да се стремиш да блестиш – което Кирил Досков малко след това презентира.

„Изгреви“ върна публиката към първото изкачване на Северната стена на Вихрен

Веднага след срещата с Кънчо Долапчиев беше представен документалният филм „Изгреви“ от 1978 г., режисиран от Константин Костов, с оператор Емил Герасимов.

Лентата документира първото изкачване на Северната стена на Вихрен от Методи Савов и Мария Христова – постижение със значимо място в историята на българското катерене.

Филмът е отличен със Специалната награда на филмовия фестивал в Тренто през 1980 г. Прожекцията в Банско беше посветена и на 110-годишнината от рождението на режисьора Константин Костов.

„Изгреви“ е ценен документ за развитието на българското катерене и за времето, в което новите маршрути и смелите изкачвания изграждат облика на съвременния български алпинизъм.

Кирил Досков разказа историята на Петер Ауфшнайтер – алпинистът, останал в сянката на Хайнрих Харер

Акцент от вечерта беше една от презентациите на Кирил Досков – алпинист и геолог, участник в историческата българска експедиция „Еверест ’84“, с над 50 години опит в алпинизма и повече от 35 години международна професионална практика.

Темата в първото му тазгодишно излизане пред публиката на БФФ беше посветена на Петер Ауфшнайтер – австрийски алпинист, земеделски учен, географ и картограф, чиято необикновена съдба е тясно свързана с тази на Хайнрих Харер и тяхното пребиваване в Тибет.

Двамата стават известни с бягството си от британски плен в Индия по време на Втората световна война. Историята им започва с германската експедиция до Нанга Парбат през 1939 г., след която са задържани от британските власти. През 1944 г. успяват да избягат и след историческо преминаване през Хималаите достигат Тибет. На 15 януари 1946 г. пристигат в Лхаса.

Историята на пътуването им става световноизвестна чрез книгата на Хайнрих Харер „Седем години в Тибет“, публикувана през 1952 г. По нея е създаден и едноименният филм от 1997 г. с Брад Пит в главната роля.

Презентацията на Кирил Досков обаче насочи вниманието към другия участник в това приключение – Петер Ауфшнайтер, чийто принос често остава в сянката на популярния разказ на Харер. Освен това, Кирил Досков смело посочи историческите неистини, описани в книгата и документирани във филма.

Ауфшнайтер прекарва почти осем години в Тибет, където работи за тибетското правителство като техник, картограф и аграрен инженер. Участва в дейности по картографиране на страната и проекти, свързани с водоснабдяването и земеделието. Познанията му по география, инженерство и местния терен го превръщат в изключително ценен специалист за тибетското общество и това бе представено като исторически факти на читалищната сцена в Банско.

Особено любопитен факт е, че Ауфшнайтер оставя и собствен писмен разказ за преживяното. Книгата му „8 години в Тибет“ е публикувана посмъртно и представя неговата гледна точка към събитията, живота в Лхаса и срещите му с тибетската култура. Българското издание излиза през 2020 г. от издателство „Изток-Запад“, в превод от немски на Явор Константинов.

Така историята, позната на милиони читатели и зрители чрез „Седем години в Тибет“, получава и своята друга гледна точка – тази на човек, който не просто преминава през Тибет, а посвещава значителна част от живота си на изучаването и опознаването на страната.

Историята на планината е история на хората

Срещите в четвъртък вечер на Банско филм фест бе своеобразно пътуване през различни епохи и географски пространства – от българските планини до осемхилядниците на Хималаите и Тибет.

В основата на събитията беше уважението към хората, които стоят зад големите постижения, и необходимостта техните истории да бъдат съхранявани и предавани на следващите поколения.

 

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Contact Us