Тази вечер раздават наградите „Златен пикел“. Кои са носителите?
Най-високото отличие в алпинизма, наградите „Златен пикел“ (Piolets d’Or), ще бъдат връчени на бляскава церемония тази вечер в Бриансон, Франция. Събитието започна още на 14 ноември и ще продължи до 16 ноември.
Носителите на призовете за 2023 г. бяха разкрити още преди месец. Трите отличени изкачвания тази година са Reino Hongo (M7 AI 5+ 90°; 1097 м) на Jirishanca, Перу, Кристалният кораб (M7 5.10+ A2; 1585 м) на Pumari Chhish East, Пакистан и The Phantom Line (ED; 1280 м) на Jugal Spire, Непал.
Комисията по награждаването също така отбеляза специално впечатляващото първо изкачване по Източната стена на Northern Sun Spire, Гренландия: Via Sedna (5.12c; 762 м) от изцяло женски екип.
Тазгодишното жури на Piolets d’Or се състоеше от седем ветерани алпинисти: Лиз Билон, Инес Паперт, Никита Балабанов, Алеш Чесен, Мартин Елиас, Генки Наруми и Джак Такъл.
На това събитие американският алпинист Джордж Лоу ще получи престижната награда за цялостни постижения, която отбелязва неговата десетилетна кариера, поставяйки изключителни нови маршрути в планината Тетън, Канадските Скалисти планини, Аляска и Хималаите.
От 21-23 юли 2022 г. канадците Куентин Робъртс и Алик Берг направиха дългоочакваното първо изкачване на южно-югоизточнoто ребро на Jirishanca (6094 фута), пословично труден връх от всяка страна. Най-предизвикателна е неговата източна страна, а досега върхът е бил изкачван само два пъти изцяло и нито веднъж в алпийски стил.
Робъртс и Бърг се изкачиха в напълно свободен и алпийски стил в продължение на три дни. Те се сблъскаха със стръмно катерене по снежна гъба, незащитени траверси по плочи и силно смесено катерене всеки ден от изкачването им. В статия за Climbing Робъртс разказва: „Изкатервах се от пещерата на бивака и поглеждах нагоре, за да видя билото, което се извиваше над мен като
гръб на вкаменен дракон
Триетажни ледени кули са залепени за гръбнака на скалата като железни стружки върху магнитно острие. Едновременно катерейки се, ние си проправяхме път около тях, изкачвахме ги и прокарвахме тунели под тях. Всяка гъба и „гаргойл“ (чудовищни скулптури, служещи за отвеждане на водата при валеж, слагани по ъглите на покривите в готическата архитектура – б. пр.) е сам по себе си пъзел за решаване.“
В решението за наградата журито на Piolets d’Or се обоснова: „Смятаме, че това е вдъхновяваща линия, директно към върха и изкачена точно в стила и с духа на приключението, които Piolets d’Or оценява и иска да промотира.“
Френските алпинисти Кристоф Ожие, Виктор Сосед и Жером Съливан осъществиха първото изкачване на Pumari Chhish East (6828 м) от 25-29 юни през изключително сложната му Южна стена. През последните няколко години бяха направени пет опита върху различните скални колони на стената, но тя най-накрая беше изкачена до върха по средната лява част – една от най-безопасните, но не по-малко предизвикателни линии. Тримата катерачи първоначалното достигнаха снежно поле по тъмно на челници, след което се справиха със стръмния скален стълб с дължина 683 м.
„Първите три бивака бяха лоши, изложени и неудобни“, се казва в прессъобщението за изкачването, „но четвъртият ден ги преведе през оставащите трудности, които включваха два вертикални 6b [5.10+] скални терени на височина 6600 м.”
Триото преодоля върховите части в 10 ч. сутринта на следващия ден и се спусна към предишния си бивак. Те изчакаха там до средата на следобеда, докато южната стена вече не беше изложена на слънчевото греене, за да тръгнат надолу по стената.
За тяхното изкачване журито написа: „Усетихме, че това е елегантна линия, линия на сила, която е пълна с несигурност, по един от големите нерешени проблеми на Пакистан. Това не е най-лесният вариант в планината, но стръмността и постоянното високо ниво на трудност го правят един от най-безопасните, издигайки се почти директно до върха.“
Тим Милър и Пол Рамсдън, и двамата от Обединеното кралство, направиха първото изкачване на Jugal Spire (6553 м) през поразителната му Северна стена от 25 до 29 април. Във видеоклип за тяхното изкачване Рамсдън посочва, че върховете от масива Джугал са най-близките върхове до оживения епицентър на Катманду, а Jugal Spire е може би най-близкият 6000-метров връх до града. Но тъй като в района няма осемхилядници, долината остава приятно тиха и далеч от туристическия поток.
Phantom Line е подходящо име за този маршрут. В първия ден двамата алпинисти започват със смесено катерене и изграждане на бивак за презареждане. Същността на маршрута идва на следващия ден: стръмна скална стена с поредица от скрити от погледа комини.
„Никога преди не съм правил нещо подобно“, каза Рамсдън във видеото. „Беше безопасно, защото си заклещен в комина, но нямаше защита.“
Втората нощ е много по-лоша от първата. Постоянните лавини в крайна сметка разкъсват палатката им и те прекарват голяма част от нощта прави в очакване на утрото. Двамата стъпват на върха на петия ден, след 37 въжета катерене, а след това се спускат на рапел на юг през терен, който преди това никога не е бил изкачен.
„Журито смята, че това е перфектен пример за амбициозен проучвателен алпинизъм“, се казва в мотивите на Piolets d’Or, „извършено в прост, но ефективен алпийски стил: два сака, две въжета, една палатка и без болтове или прогнози за времето.“
Комисията по награждаването ще даде и
почетно отличие на изцяло женски екип
за тяхното изкачване на Via Sedna и минималния въглероден отпечатък на експедицията.
Марта Гуемес (Испания), Каролин Дехе, Аликс Джекел и Капюсин Кото (Франция), Мария Сол Масера (Аржентина), Каро Норт (Швейцария), Надя Ройо (Испания) и Рамона Валднер (Австрия) напуснаха Ла Рошел, Франция, на 20 юни в 15-метрова платноходка, прекарвайки шест седмици в навигация в бурно време и плътен лед, за да достигнат бреговете на Ренланд, полуостров в източна Гренландия.
Журито на Piolets d’Or посочва, че поради тези забавяния групата е имала само 10 дни за изкачване, преди да трябва да отплава отново.
„Кото, Норт и Ройо прекараха два дни в катерене по стръмен труден терен и фиксираха 300 метра въже, като водачът понякога прибягваше до осигуровка, докато последователите се катереха предимно свободно“, се казва в мотивите. „Тъй като остават ден и половина преди прогнозирана снежна буря, трите се заемат с въжетата, добавят още четири трудни терена [до 5.12c], прекарват нощта в скални ниши и на следващата сутрин, след още малко [5.10] катерене, достигат горния южен хребет.”
Триото избира да не се изкачи на върха, въпреки че нямаше трудности нагоре, заради очакваното влошаване на времето. Те се спуснаха на рапел и се върнаха във Франция четири седмици по-късно.
По тъмно, в мъгла и с лоша екипировка: Загиналата туристка в Стара планина и спътниците й правели преход от х. Мазалат за х. Триглав
Наградата за цялостен принос, която за първи път беше връчена на Валтер Бонати през 2009 г., за да се признае влиянието, което кариерата му има върху следващите поколения млади алпинисти, тази година ще бъде дадена на Джордж Лоу.
Докато би била необходима цяла книга, за да се напише автобиографията на алипиниста, журито на Piolets d’Or акцентира върху четири забележителни изкачвания (и опити), които го правят достоен за тази награда. Първото е на Северната стена на Норт Туин в Канадските Скалисти планини с Крис Джоунс, през 1974 г. Журито също така посочва първото изкачване на Лоу и Майкъл Кенеди на Infinite Spur по южната стена на Султана (известен също като Mt. Foraker) в Аляска, през 1977 г.; и първото изкачване на стената Kangshung на Еверест, което най-накрая е успешно поради упоритостта на Лоу да намери път през критичната скална опора от над 900 м.
Журито на Piolets d’Or обаче цени това изкачване повече от върховете на Лоу: „… Може би дори по-впечатляващ от тези изкачвания е опитът от 1978 г. по Северния хребет на Латок I. … Джим Донини, Майкъл Кенеди, Джордж и братовчед му Джеф Лоу прекараха 21 дни в изкачване на над 100 въжета над ледника Choktoi, за да достигнат точка на около 150 метра под неизкачения връх. Те може би са преодолели всички трудности, когато комбинация от вятър, студ и бързо влошаващото се състояние на Джеф Лоу поради височинна болест ги принуждават да се оттеглят. Това остава един от най-хубавите и най-забележителните пропуски в историята на алпинизма и въпреки буквално десетките последващи опити, никой все още не е завършил маршрута до върха.“
