Температурата определя живота под земята: как прилепите избират пещерите в българските планини
Ново научно изследване на български учени доказа, че температурните условия в пещерите са ключовият фактор, който определя разпределението на прилепите в планинския релеф на страната.
Проучването, публикувано на 19 март в списание Biology, обхваща широк набор от подземни обекти и дава нов поглед върху връзката между височината, климата и биоразнообразието.
Изследването анализира 24 пещери и една мина. Те са разположени на височина между 100 и 1334 метра в Стара планина, Родопите, Средна гора и Дунавската равнина. В тях са регистрирани над 70 хиляди прилепа от девет вида.
Учените установяват, че пещерите действат като стабилни „микроклиматични убежища“. Тъй като температурата намалява с увеличаване на надморската височина, различните видове прилепи се разпределят по естествен начин по този градиент.
Топлолюбиви и студоустойчиви видове
Резултатите показват ясна зависимост между вида и температурните условия. В по-ниските и по-топли пещери доминират прилепи от рода Rhinolophus, които предпочитат по-високи температури. За разлика от тях, във високите и по-студени пещери преобладават представители на рода Myotis, които са адаптирани към по-ниски температури и по-дълбока хибернация.
Средните височини се оформят като преходна зона. В нея се срещат представители и на двата типа, без ясно изразен доминиращ вид.
Един от най-интересните изводи е, че с увеличаване на височината не намалява общото видово разнообразие. Вместо това се наблюдава замяна на едни видове с други според техните температурни предпочитания.
Това означава, че всяка височинна зона има собствена екологична стойност и поддържа специфични съобщества, а богатството на прилепите в България се дължи именно на тази динамика.
Какво означава това във връзка с климатични промени
Според авторите, резултатите имат пряко значение за оценка на ефектите от климатичните промени. Затоплянето може да доведе до изместване на студенолюбивите видове към все по-високи и ограничени местообитания. Това увеличава риска за тяхното оцеляване.
Пещерите с по-ниски температури могат да се окажат ключови „убежища“ за тези видове, но възможностите за миграция нагоре са ограничени.
В изследването са участвали учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет и други институции.
Проучването бе публикувано в деня, в който бе отбелязана 97-ата годишнина от организираното пещерно движение в България. Почти век след началото му, спелеологията у нас продължава да допринася не само за изследването на подземния свят, но и за опазването на неговите обитатели.
