Туризъм по време на пандемия: до 4-ма в стая настаняват в хижите
От двама до четирима гости в стая се настаняват за нощувки в планинските хижи, където спалните са с по пет, десет и двадесет легла. Това съобщават хижари с обекти от северната страна на Стара планина. „Максимумът за едно помещение е да се настани примерно четиричленно семейство, спазваме стриктно противоепидемичните мерки“, обясниха от хижа „Узана“ в Габровския Балкан, пред в. „Монитор“.
Друго изискване в повечето хижи е туристите да си носят храна, въпреки че на повечето места традиционно има кухня, в която се приготвят ястия. „Където е възможно и приложимо, отговорното лице трябва да мери температура и да се информира за евентуални респираторни проблеми, кашлица, задух и др.“ Това пък е записано в изискванията към посетители, домакини и доставчици в планинските обекти. Трябва да се ограничава и достъпът до общите части на обекта за посетители, туристи, наематели, предприемачи и доставчици, засегнати от COVID-19, ако са посещавали държави с ограничения за пътуване, били са контактни със заразени лица или са под карантина, като техният достъп бъде възпрепятстван на това основание, пише още в сайта на Българския туристически съюз. Пак там се подчертава, че в хижите трябва да се гарантира безопасността на посетителите чрез осигуряване на дистанция, което значи да има поне един метър и половина между хората, намиращи се в едно и също помещение тогава, когато не са членове на едно домакинство. Същото важи и за местата около маси и между столове, пейки и други места за сядане или почивка. Физически лица и членове на семейството, които желаят да седнат заедно, трябва да продължат да го правят, но трябва да се поддържа безопасно разстояние между различните групи гости, пише още в указанията. „Отговорното лице за всяка една хижа трябва да прецени кои са мерките за безопасност, които трябва да се изпълняват. Ако помещенията са общи, трябва да отговарят на всички изисквания за разстояние/квадратура“, заяви за „Монитор“ изпълнителният секретар на БТС Румен Драганов.
219 са хижите под шапката на Българския туристически съюз, а общият брой на предлаганите легла е около 14 хиляди. „Интересът към хижите е много силен. По отношение на пътуванията на българите в страната не регистрираме значителна промяна спрямо миналата година, нямаме изоставане. Това се дължи главно на факта, че българите не могат да пътуват в чужбина“, коментира Драганов. Той посочи, че тази година се навършват 125 години от създаването на БТС. В началото на миналия век много от хижите и заслоните са работили на кооперативен принцип – хората са участвали с труд или са осигурявали материали за изграждането им. „Поради тази причина взехме решение да направим две неща – да възстановим част от хижите, които са изоставени, и да създадем кооперативи. Те ще бъдат в няколко направления – поддържане на индустриалните бази и пътеките, другото е създаване на кооперативи за ски учители, екскурзоводи, планински водачи, които да могат да се включат и в преподавателската дейност“, допълни Драганов. Освен създаването на кооперативни съюзи и възстановяването на Юношеския туристически съюз стратегията на БТС включва още стабилизиране на съюза, който да се превърне в Национална туристическа асоциация – проект, разработващ се съвместно с Министерството на младежта и спорта.
„Заради пандемията ли е, заради безпаричието на хората ли, но хижите в Пирин пустеят“, каза за „Монитор“ Михаил Михалев, който от години е хижар на хижа „Безбог“. В други години по това време на лятото се правели резервации поне един месец по-рано. „Подготвени сме за посрещане на туристите. Имаме стая за 20 лв. на вечер, апартаменти за 4 и 6 души за 90 лв., храна, напитки, с всичко сме подготвени. За тази събота-неделя ми се обадиха, че ще дойдат група от 30 човека – това е малко надежда. Имаме готовност и с водач, Краси Гаргата му казваме. Готов е да води туристите до всяко кътче на Пирин планина. Очакваме не само българи, но и руснаци, англичани и гърци. Както беше в други години“, допълни Мишо, хижарят на „Безбог“. На същото мнение е и Иван Баряков, хижарят на хижа „Вихрен“: „През събота-неделя да капнат по двама-трима. 15 лева е цената за нощувка на човек. През седмицата няма никой. А връх Вихрен, от който се вижда Бяло море, е на малко време преход, дори за неподготвения турист. На този пирински въздух някой и да е лепнал короната ще се излекува много бързо“, допълни хижарят. Подобна е ситуацията и с останалите 8 хижи в Пирин планина. „Имаме туристи, но все още са малко, туризмът не е тръгнал активно. Занапред има резервации, но на този етап са доста рехави и незадоволителни. В сравнение със същия период на миналата година спадът е може би с над 50%. Около 30% са резервациите ни за юли и август, което може да се каже, че е много слабо. В момента имаме спонтанни резервации от днес за утре. Отдавам това най-вече на пандемията и безработицата. Ние имахме закупени ваучери, които ги анулираха, защото хората са съкратени от работа”, коментираха от хотел „Добринище”. В самото Добринище все още няма много туристи. Надеждите на всички са, че със старта на културните мероприятия в Банско и Добринище ще се раздвижи и туризмът.
За намалял брой туристи, отсядащи в хижите се оплакаха и от горски хотели в Балкана. През уикендите имало посетители, но групите, които се движат по определени планински маршрути през лятото определено били по-малко.
Не така обаче стоят нещата в Рила. През последните дни започнал да се увеличава броят на туристите, които търсят нощувка в хижите там. Причината вероятно е, че месеци наред любителите на планината нямаха възможност да ги посещават с оглед на пандемията. „В нашия район най-посещаема е хижа „Иван Вазов“. Тя се намира на най-голяма надморска височина в България – 2300 м, и може да се определи като една от трудно достъпните. Останалите в района са хижите „Рилски езера“, „Седемте рилски езера“, „Скакавица“ и надолу вече има доста други, които са по-лесно достъпни за туристите – „Ловна“, „Пионерска“, „Самоковището“ и др.“, разказа началникът на ПСС – Дупница, Кирил Чолаков.
По негови думи те вече са отворили и приемат туристи, които през последните дни стават все повече, особено в циркуса на Седемте рилски езера. „Липсваше ни природата, сега се подготвяме с голяма група да отидем в Рила. Мястото около езерата е изключително зареждащо, посещаваме го поне 2 пъти годишно, като оставаме да нощуваме в някоя от хижите“, коментира и 45-годишната Петя Николова от Кюстендил, която е запалена планинарка от години.
