fbpx

Ули Щек: Нито веднъж не изпитах усещането, че започва да става опасно

Интервю на www.planetmountain.com след скоростното изкачване на Матерхорн на 13 януари за 1:56 ч. по Класическия маршрут на братята Шмит.

По някакъв начин това бе очаквано: след скоростните му соло изкачвания по северната стена на Айгер през февруари и Гранд Жорас през декември 2008, на 13 януари Ули Щек завърши трилогията от трите легендарни северни стени в Алпите с изкачване на Матерхорн, разбира се за рекордно кратко време, 1 час и 56 минути!

Щек катери по класически тур Шмит (TD/ED, 1100 м.), първият маршрут по северната стена, изкачен през 1931 г. от Франц и Тони Шмит. Той тръгна малко след 8.00 ч. и катери при -7°C. В горната част се включи към тура от 1983 г. на Мичъл Пителка, който води към Хьорнилграт и достигна върха за по-малко от два часа.

С това изкачване швейцарският катерач сложи край на проекта си за изкатерване на гоелмите северни стени за рекордно време. Той постигна това, след интензивни тригодишни тренировки, които му позволиха да направи изкачванията за непостижимо кратко време. 2:47 ч. за Айгер, 2:21 ч. за Гранд Жорас и 1:56 ч. за Матерхорн… Как успя? Разбира се с перфектна подготовка, комбинирана с отлични планинарски умения, добър избор на стена и малко късмет, който никога не вреди. Но, за да разкрием още подробности, свързахме се с 32- годишният катерач….

Поздравления Ули, с изкачването ти на Матерхорн реализира 3-годишната си мечта…

Благодаря! Мислех за соло изкачване на трите велики Северни стени през последните 3 години и се подготвях специално за тази цел. Бързото катерене на турове бе нещо съвършено ново за мен, беше предизвикателство.

Рисковано предизивикателство

Да, прав сте, не трябва да забравяме големите рискове, свързани със скоростните соло изкачвания. До каква степен ще решите да рискувате е индивидуално за всеки. Сигурен съм, че тези маршрути могат да бъдат изкатерени и по-бързо, дори аз мога да ги изкача по-бързо, но не бях подготвен да поема подобен риск. Знаете, че границата е много тънка. И, разбира се, колкото повече го правите, толкова по-голям е рискът да сгрешите. Ето защо, сега гледам към други предизвикателства.

Може ли да кажете до каква степен рискувахте с тези изкачвания?

Не мога да отговоря на този въпрос, рискът не може да бъде измерен. Но мога да ви кажа, че нито веднъж не съм изпитал усещането, че започва да става опасно. Бях уверен винаги на 100%, че няма да падна. В противен случай щях да се вържа с въже.

До каква степен се изтощавахте физически по време на изкачването?

“Наблюдавах се” с уред за измерване на пулса и отбелязвах, че той остава в оптималните граници. Винаги правя това, за да съм сигурен, че не се преуморявам.

Това звучи много научно.

То си е. През последните няколко години изпълнявах няколко тренировъчни програми за подобряване на издържливостта, подобно на маратонец. Станах по-силен, по-бърз, по-издържлив през последната година. С диетолога ми изчислихме идеалното ми тегло на около 67 кг. Когато катерих Матерхорн тежах 64 кг. Това означава, че бях по-лек и по-бърз.

Какво ще кажете за психологическата страна?

Психологическият фитнес е важна част от цялостната ми тренировка и ми даде доверие и ментална сила, необходими за предизвикателство от този род.

Какво ти предложиха скоростните изкачвания?

Скоростта е нова терминология, но катерачите винаги проверяват и сравняват скоростта на изкачванията. Колко бърз е катерачът може да зависи от сложността на тура. За мен е интересно да знам, дали някой може да изкачи 100 м. за час, 50 м. или 10 м. за минута. Нормално е, не мисля, че това е нещо ново.

Може би новото е непостижимата скорост. Какви бяха критериите при избор на маршрут?

Основният ми проект бе да изкача трите Северни стени, тогава се запитах кой от туровете може да бъде изкачен най-бързо през зимата, това е всичко. Някои може да нарекат това маркетинг и до известна степен е така, тъй като аз съм професионалист. Но трябва да разберете, че бях воден преди всичко от лични причини. Ако не беше заради самия мен, никога нямаше да инвестирам и рискувам толкова много.

Безопасността е важна, може би повече днес, отколкото вчера

Ясно е, че ако си стоите вкъщи и пиете кафе рискувате по-малко, отколкото в планината. Но и ще се забавлявате по-малко и ще имате по-малко опит… Безопасността винаги ми е била приоритет номер 1, ако амбициите ми са рисковани, опитвам се да сведа риска до минимум. За мен нещата стават опасни, когато не може да осъзнаеш опасностите. Това е границата, която не трябва да се преминава.

Осъществяването на проекта започна през февруари миналата година с изкачването Ви на Айгер.

Да. Изкачих два пъти Хекмайер и определено познавах маршрута добре.

За разлика от Гранд Жорас през декември?

Да. Никога не бях катерил Колтън – Макинтайър преди. За мен това изкачване представляваше нова стъпка, ново предизвикателство. Бях заинтересуван от навлизане в непознат терен и видях, че отново мога да катеря бързо.

Добре, определено доказахте, че можете. Какво ще кажете за Матерхорн сега, през януари?

Тур Шмит беше най-лесният от трите. Но отново не познавах маршрута. Бях изкачил тур Бонати за 25 ч. и първоначално мислех да изкача него, тъй като сега е по-труден, логичен и грандиозен. Тогава промених мнението си, тъй като исках да изкача върха възможно най-бързо. Взех с мен 50 м. динамично 5-мм. въже, 2 винта за лед, 3 карабинера, литър вода, енергийно блокче. Тогава започнах катеренето.

Какво следва?

Както казах, сега се насочвам в друга посока. Чувствам, че мога да направя още нещо. Щастлив съм с това, което постигнах. Сега се интересувам от нещо по-технично, нещо ново в катеренето, може би Хималаите, където ще се почувствам в ново измерение. Ще видим.

Превод от английски:  сп. Върхове

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!