Балканското първенство по катерене за деца и юноши във Варна: изпитание на волята, издръжливостта и личността

от Петрана ПЕТРОВА

Кратък отзив от Балканското първенство по катерене за деца и юноши във Варна и интервю с инициатора зад него, треньорът Росен Рафаилов

Над 100 деца от 7 балкански страни се включиха на 19 септември в Балканското първенство по катерене във Варна. Разпределени в четири възрастови групи U9 (7-8 г.), U11 (9-10 г.), U 13 (11-12 г.) и U 15 (13-14 г.), катерачи от Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и България се бореха за призови класирания в една от най-красивите дисциплини на спортното катерене „трудност“

Масираното участие превърна състезанието в сериозно международно изпитание за младите катерачи и възможност да премерят сили с връстници от целия Балкански регион.

Зад организацията стоят КССК „Варнаклайминг“ и Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА) със съдействието на Дирекция „Спорт“ към Община Варна и частни спонсори. Главен съдия на първенството беше Веселина Атанасова, а съдии-откриватели – Росен Рафаилов и Пламен Чоранов.

АТМОСФЕРАТА на БАЛКАНСКОТО ПЪРВЕНСТВО

Петък, 18-и септември. Времето във Варна е само за плаж. Правим го, а след това с моята Ангелинка посещаваме една от двете зали за катерене в града (направена в бивш басейн). Другата се стяга за 4-та поредна година да приеме състезатели по катерене в 4 възрастови групи, в дисциплината „трудност“.

Събота, 19-и септември. Времето е само за състезание. Регистрацията е отворена. Веднага отбелязвам положителната промяна на правенето ѝ. Рутсетерите слагат финални щрихи на маршрутите. Програмата е ясна. Настроението се покачва. Участниците започват да пристигат.

Залата, в която се провежда Балканското първенство по катерене, е „Владислав“, комплекс „Черно море“. Огромна, широка, а стената е висока близо 19 м. Знаем, че ни очакват дълги маршрути с разчупен релеф, сложни движения, които изискват цялата борбеност, технически познания и издръжливост на състезателя.

МЛАДО СЪСТЕЗАНИЕ

Балканското първенство се провежда за четвърта година, ние участваме за втора. Сравнително младо състезание и се надявам тепърва да се развива. Конкуренцията в определени възрастови групи тази година е по-силна, а емоциите и търпението са подложени на отделно изпитание. Финалното усещане при мен е за удовлетворение – и като представяне на Ани, но и като подготвени маршрути, строго прилагане на правилата (може и още по-строго!), техническата конференция за треньорите минава през всички важни детайли и се чувстваш подготвен. Няма напрежение и недоволства. Отбелязвам го много специално, дори да не трябва. Както ще спомена още нещо по организацията: разрастването на форума води до преосмисляне на начина на провеждане на финала.

Може ли да има други варианти?

Варна е далече. Това прави състезанието още по-тежко, но и още повече си струва: невероятна подготовка на личността на децата да преминават през трудности и изпитания. Да имат воля, смелост, издръжливост.

От българска страна участваха 13 клуба от над 10 града.

Нашите деца са убедително начело по броя спечелени медали – 6 златни, 6 сребърни и 4 бронзови.
–
Сега разбирате, скъпи читатели, как стигнах до желанието да направя пълноценно интервю с основния двигател на Балканското – Росен Рафаилов. Не толкова да отразя победители в различните възрастови групи, колкото да повдигна завесата на организацията.
И заради още нещо го правя, но оставям да го прочетете след интервюто

Росен Рафаилов: Призовавам ви да подкрепяте малките състезатели, колкото се може повече

За Росен
Росен Рафаилов е … професионален зъботехник. Преди да се отдаде на катеренето, любителски се занимава доста време с кикбокс.

С катеренето започва в края на 2003 (на 13.12.2003 завършва курс „Начално обучение“), през 2005 – курс за инструктор към БФКА, през 2022 – квалификация за помощник -треньор. Тренира деца от 2018 г.
В тези цифри и години се побира още една част от визитката на Росен.

„Аз съм треньор и един от учредителите на „Варнаклайминг“ Моя бе инициативата да започнем отново да организираме състезания във Варна след приблизителна пауза от 7-8 години. Истината е, че преди да направим Балканското, искахме да организираме кръг от европейска или световна купа. Федерацията обаче поиска първо да “наберем опит”. Спонсорите казаха същото. И така започна балканското първенство“.

Балканското първенство отговаря на една полуизречена нужда от треньорите по катерене, които Росен добре познава: да не се концентрират всички състезания по катерене в София. Изглежда естествено да е така – в София са най-добрите, нови, съвременни зали по катерене. Но спортът има традиции и в други населени места, има и успешни състезатели сред деца и юноши от цялата страна.
„Чуждите състезатели прогресират много“ – тази констатация на Росен се забива в главата ми.

ИНТЕРВЮТО

Видяхме се и говорихме с Росен на следващия уикенд, в рамките на държавното първенство за деца, юноши и девойки в София. Има над какво да мислим.

Росен започна с това, че балканското първенство по катерене за деца все повече набира популярност и съседните на нас държави участват изключително активно. Основната причината е нивото на организация и на конкуренция.

Каза ми, че състезателите им стават все по-добре, а и лично аз го констатирах. Спрямо представителството на някои от страните миналата година, тази сякаш бяха с по-добрите катерачи
Абсолютно. Тези страни имат сериозен подем, особено в детските си отбори. Работят с широк екип от треньори, доста от тях са чужденци и показват техния опит, който са събрали и споделят с дадения отбор.

Кое е лесното в организацията на мащабно състезание като Балканското във Варна?
Лесно, в кръга на шегата, няма. Най-лесен е ентусиазмът. Има ли ентусиазъм, нещата се получават=

А кое е трудното?
Всичко останало. Най-трудно си остава финансирането на това събитие. За да си набавим такова, кандидатстваме по програми към Община Варна. Те ни финансират частично и останалото е от таксите участие на състезателите и собствени средства на клуба.

Колко време по-рано се започва организацията?
Подготовката на състезанието започва първо с разпространение на събитието. Изпращаме плакат – покана към чуждите федерации, да могат да се включат. Правим го няколко месеца преди събитието, за да има възможност хората да го предвидят. Съобразяваме и с международния календар, както и с държавния. Стремим се да има максимален брой участници. След това следва самата работа – около месец преди състезанието се свързваме със спонсори, партньори, купуваме нови хватки, организираме машини, пазаруваме крепежи и какво ли още не.

И тук естествено идва въпроса за рутсетинга за деца (т.е. хореографията, движенията на машрута, видове хватки и стъпки). От какво се водите?
Една от най-трудните и сложни части. С неадекватен рутсетинг и най-перфектната организация, и най-хубавото място, и най-лъскавите хватки не вършат никаква работа. Ние пътуваме много и поради това голяма част от състезателите ги познаваме лично. Наблюдаваме ги какво е нивото им. Стараем се да съобразим маршрутите така, че хем децата да се изкатерят и да останат доволни, въпреки класирането си, хем да може да ги сепарираме като класиране и допълнително да можем да открием най-добрите.

Чудя се още нещо: как чисто технически успявате да съобразите височина на децата – в тези възрасти те доста се разминават. Например в категорията, която следя и участваме 11-12 г., момичетата са крайно различни в началото и в края на възрастта. Процесите на порастване момичета – момчета също трудно се стандартизират
Това е сериозно затруднение, различни са, деца са. Стараем се да няма ръстови движения, да е свързано предимно с мисловна дейност и с физическа култура.

В четвърта група, момичета (U 15, 13-14 г.), имаше 2 или 3 българки. А финалът беше изцяло от гостите. Как си го обясняваш?
Обяснявам си го с това, че чуждите състезатели постоянно прогресират. Тренират изключително много, пътуват в чужбина, състезават се със силни връстници и този опит е безценен. Нашите състезателки също се развиват, но има една подробност, която пропускаме: в 4-та група има кандидатстване след 7-и клас. Този момент ужасяващо много дърпа нивото надолу. Това са деца и ние прокламираме първо училището, после спорта. Ако решат да останат в спорта, им даваме всичко от нас, но все пак тяхното личностно развитие на този етап е по-важно от спорта.

Имаш ли специална тактика, специален подход към децата, за да ги запазваш максимално дълго в спорта ни? Особено като станат тийнейджъри?
Това е сериозен проблем. Всички в спорта знаем, че по дебелите книги пише, че тръгвайки огромна маса от първа група, в четвърта и към юношите, те остават около 10%. За съжаление е факт. Тези, които имат талант, се стараем да им обръщаме максимално внимание, тези, които нямат талант, но имат огромно желание, също влагаме огромна енергия. Знаем, че талантът е до време, след това остава дисциплината и мотивацията. Ако имат вътрешна мотивация, могат да постигнат много. Ако обаче е външна мотивацията, тя е до време и в един момент приключва.

Един последен въпрос, дисциплинирам се и аз. Тази година се впечатлих, че бяхте огромен екип. Освен основните съдии, имаше по двама секторни, до гл. секретар седеше помощник. Практиката ли доведе до тази промяна и втората част на въпроса ми е как се включиха тези хора, как ги привличате? Имаше 16-17 годишни младежи – за мен, като човек, който има опит и наблюдения от различни сфери, е повече от впечатляващо.
Това са част от нашите посетители на катерачната стена. Стараем се да ги приобщим към общността. Даваме им възможност те сами да се изявят и това ги запалва повече и по спорта, и по организацията. Съответно като им гласуваме доверие тези, които го заслужат, остават свързани с нас, тези, които не го заслужат, си остават в ролята на клиенти. Та, тези, които са приятели на клуба, стават част от нашето семейство. Относително лесно успяваме да ги въвлечем
Да, общност е ключовата дума.

На финала да завършим с твоето послание към родители, деца, треньори?
Спортът ни е чудесен, развива ума и тялото на нашите деца. Призовавам ви да подкрепяте малките състезатели, колкото се може повече.

Без прекалена амбиция? (разсмиваме се двамата)
Без прекалена амбиция, въпреки че амбицията е нещо много хубаво.
–
За следващото издание на Балканското

Обещах ви да кажа другата важна причина за това интервю. Неочаквано за мен, Росен призна, че е уморен от организацията му, от недоволството, от липсата на признание. Разбирам го – така се чувстваме навсякъде за нещата, в които влагаме сърце и душа.

„Поздравления за домакините за цялата организация и очакваме следващото Балканско първенство“, чета в мрежата.
Поздравления за цялата всеотдайност, за строгостта, дисциплината и визията за развитие на детското катерене. Да, в зоната за изолация чакахме дълго и се чудя как децата издържаха. Аз – едва-едва. Но след като говорих с бивши състезатели, че в чужбина има състезания, в които от сутринта влизаш в зона, си мисля, че този момент е по-скоро полезен. Тренировките на психиката от дете дават съвсем различни резултати в реализирането на зрялата личност. Искам да ги щадя децата, но и искам да имат изпитания. Е, Балканското го направи по „естествен“ начин.

Нека да ги подкрепим. Аз – с популяризация, другите – както могат.

Петрана Петрова
пом. треньор със състезател за КЕС „Вратица“