fbpx
сряда, февруари 19, 2025
Екстремни спортовеЛичностиНовини

Цветан Иванов за Рassion 4 Peaks: Обичта към природата дава живот и свобода

24 часа, 4 планини, 4 върха, 2-ма дентални атлети и една неВъзможна цел или по-просто казано: Passion 4 peaks

За едно нетипично събитие – истинско предизвикателство за духа, тялото и ума и за личните граници, които всеки от нас може би иска да достигне и премине, разговаряме с двама атлети, които ще представят филм за преминаването им през четири връхни точки на най-високите планини в България за по-малко от денонощие. Това ще може да видите от първо лице и на голям екран рамките на Дни на предизвикателствата в София.

Цветан Иванов, Върхове

Как се запали по колоезденето?

Запалих се преди повече от десет години. Започнах да карам от село до село и това ми даде свобода, която не бях изпитвал до този момент. Това супер много ме вдъхнови. Но ме вдъхнови в такъв аспект, да правя неща, които до преди това ми изглеждаха невъзможни. По този начин постоянно искам да търпя развитие – както в спортен план, така и в личностен. Тогава още осъзнах, че това е моето – да го наречем – призвание. И така още в началото се запалих по този спорт. И към любовта, и свободата, и природата, която може да се види чрез него.

Шосейно или планинско колоездене ти носи повече емоция? Можеш ли да ги диференцираш и как гледаш към двата вида каране на колело?

Практикувам и двата вида – и шосейно, и планинско. Те са много различни, усещането е абсолютно различно. Шосейното носи повече скорост, повече места, които можеш да видиш за по-малко време. Докато планинското пък ти дава по-недостъпни места, по-ограничени – дива свобода. Докато другата е по-цивилизована. Просто имат различен чар. Не мога точно да ги определя, тъй като имам необходимост и от двете.

Разкажи ни за проекта “Passion 4 Peaks” – откъде дойде идеята, кое беше в нейната основа?

Идеята дойде от мен, като тя първоначално беше с три върха. С Петър Иванов следваме дентална медицина. Бяхме в една тежка зимна сесия, когато му се обадих. Навън беше точно като днес – зима. Започнах да умувам: Ние с него можем да направим нещо изключително, което не е правено досега. Можем да опитаме да го направим и да стане традиция да се гонят рекорди, да дадем стимул. Така му се обадих и той след няколко минути само ми върна обаждане: “Абе, нека да са четири”. Започнахме да го плануваме стъпка по стъпка. Разглеждахме различни маршрути как е възможно и въобще възможно ли е да се направи за 24 часа.

Бяхме на прага,

но в крайна сметка успяхме сами да го организираме, сами да го направим със супер съппорт екип, който имахме по пътя. Показахме, че неща, които първоначално изглеждат невъзможни, се превръщат в абсолютно възможни и много стимулиращи.

Кое беше най-голямото предизвикателство в това събитие за теб?

Най-голямото предизвикателство може би беше самият старт. Вече, когато минахме Боровец, спускането откъм село Радуил е изключително тежко – откъм настилка, много дупки… Беше ми изключително притеснено, защото много бързах, тъй като Пепи доста напредваше към връх Мусала тогава. А мен ме чакаха 180 километра въртене. Това ми беше най-тежкият момент. Тогава имаше и силен насрещен вятър. Беше абсолютен мрак – около 2 ч. през нощта. И това те смущава. Не знаеш точно къде се намираш. Даваш всичко от себе си, но колелото сякаш почти не се движи. И си мислиш, че това просто няма как да стане. В този момент ми беше най-тежко и ми беше много трудно да намеря сили да продължа. Ако се бях отказал по време на това събитие в този проект, щеше да е точно тогава. И много се радвам, че не го направих.

А усещането, когато успяхте в три думи?

Обич, вяра, вдъхновение. Обич към природата, към човека до теб, към ближния… Вяра дори в невъзможното на пръв поглед. Вдъхновение към живот, който трябва да бъде живян! Всичко това много мотивира и дава живот.

Предстои да презентирате филм на „Дните на предизвикателствата“ в София, кои са съществените акценти за теб в него?

Зад филма – цялата организация и всичко – стоим аз и Пепи, това е най-хубавото. Въпреки, че сме главни действащи лица, сюжетът беше „нахвърлян“ от нас. Нашите приятели Рус Вакрилов и Сашо Вълчев го сътвориха и го превърнаха в реализирана наша цел. Този филм показва именно приятелството между двама души, обичта между човека и природата и обичта, която може да те тласне толкова високо… Един връх, ако речем, че е висок 2900 метра, ти си висок 2902. Тоест, ти се качваш над него. По такъв начин ние сме се опитали именно да пресъздадем емоцията и да вдъхновим хора, които дори и да не спортуват, просто да се замислят и да кажат –

Eй, днес мога да направя два пъти повече,

отколкото съм направил досега! С такава цел направихме този филм и се надявам точно това да вдъхнови всички хора, които ще го видят.

А други съвместни проекти с Петър планувате ли?

Имаме някакви проекти, но те са още в зародиш. Все още не сме коментирали точно. Но се надяваме, че ще измислим още нещо, също толкова вдъхновяващо. Нека да видим отзвука след филма и дали ще има това въздействие, което ни се иска. Защото, ако го има, точно ей това е онази сила, която може да мотивира човек да прави необикновени неща.

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!