Десетки се изкачиха в понеделник на Манаслу: Но стигнаха ли истинския връх?

22-ма души от Imagin Nepal на Mingma G са изкачили „истинския връх на Манаслу“, съобщиха в понеделник вечерта от агенцията. Все още няма снимки или подробности.

Междувременно британският водач Джон Гупта също се завърна в Базовия лагер след успешен ден. Той обаче честно призна: „Отидохме до края на въжетата, но не мисля (или не знам) дали това е истинския връх. Чувстваше се като връх, дори и технически да е на няколко метра по-нагоре“.

Той показва и снимка от върха, отбелязвайки: „Мисля, че най-отдалечената точка може да е по-висока, но ако е така, е само с метър или два.“

Рано във вторник във Facebook обаче и той потвърди успешно изкачване на Манаслу.

„Вчера в 07:15 ч. стояхме на върха на 8-мия по височина връх в света!“, написа той.

„Днешните условия бяха „идеални там горе“, каза още Гупта. „Трябваше да се направят някои прекъсвания, но тръгнахме доста късно, тъй като бяхме на кислород. Сега има страхотна пъртина за онези, които се отправят през следващите ден-два“.

Голям брой експедиции на Манаслу са атакували върха през целия уикенд и в понеделник, с очевидно високи проценти на успех.

Въпреки това снимките от върха, споделени досега в социалните медии, са малко.

Само Мингма Г споменава думата „истински“ за достигнатия връх от неговия екип в понеделник. Основният въпрос е дали той смята, че истинският връх е малко по-далеч от точката, достигната от от други алпинисти по-рано същата сутрин.

Ако все пак са стигнали върха, как толкова голям екип се е събрал на най-високата точка, която представлява остър, открит хребет?

Както професионалният водач Гай Котър каза пред ExplorersWeb преди няколко седмици, през последните няколко години ръководителите на експедиции може да са сметнали този последен участък за твърде рисков или труден и да са решили, че едно от предвършията на хребета е достатъчно близо.

„Няма толкова голямо значение, стига човек да е напълно честен“, каза Котър. „Ако има добра причина, особено безопасност, да не стигнете до най-високата точка, това не е проблем.“

В предишен разговор с ExplorersWeb Джон Гупта споделя подобно мнение, казвайки, че ще направи всичко възможно да достигне най-високата точка, но поставя безопасността на клиента си на първо място. „Нося въже и допълнителна екипировка, която да използвам, ако е необходимо, но ще трябва да изчакаме и да видим, докато сме горе“, каза той.

Всъщност изкачването на “предвършието” на Манаслу може да е достатъчно за някой, който просто иска да изживее изкачването в планината. Но правилата са различни за тези, които се стремят към рекорд или официално предизвикателство, като например 14 × 8000.

Това включва пакистанецът Шехрозе Кашиф, който се стреми към рекорд за възраст и който се изкачи в събота на Манаслу, четвъртия му 8-хилядник. След това е случаят с Нирмал Пурджа, който достигна края на въжетата на Манаслу през 2019 г., като част от своя рекорд за скорост 14 × 8 000. Пуржа и неговият екип Elite Exped също съобщиха, че са изкачили върха в понеделник.

Има и друг потенциален сценарий. Ако Мингма Г заяви, че въжетата са свършили на истинската връхна точка, това ще успокои всички останали ръководители на експедиции и техните клиенти. Той обаче ще трябва да подкрепи това с безпогрешни доказателства от върха и подробни снимки и доклади. В противен случай това само ще нажежи дебата и ще навреди на доверието, предвид наличната информация тези дни.

Бъркотия на 8 163 м 

Спорът около истинската връхна точка на върха на Манаслу не е нов. Катерачната общност знае за това и го обсъжда в продължение на десетилетия, макар и не открито в началото. През последните години обаче стана много по-трудно да се получи разрешение за изкачване на сравнително лесните осемхилядници в Тибет: Шиша Пангма и Чо Ойю. Манаслу до голяма степен зае тяхното място, а броят на ориентираните към него клиенти рязко се увеличи. Големият брой клиенти, зависими от фиксирани въжета, накараха екипиращите да „обявят“ по-малко технично място като връхната точка. И все пак истинският връх винаги ще бъде, както посочи покойният Иняки Очоа, „мястото, където всичко останало е надолу“.

След това дойдоха задълбочените изследвания, проведени от редица експерти на Манаслу, координирани от 8000ers.com. Докладът подробно описва всички точки на върха на Манаслу и ясно посочва къде е истинският връх.

„Имам кошмари за стъпването на върха на Манаслу, откакто прочетох този доклад, защото вече не съм сигурен, че съм го достигнал“, каза наскоро европейски катерач пред ExplorersWeb. Друг призна: „Трябва да приема, че ако искам да завърша 14 × 8000, ще трябва да се върна в Манаслу“.

Въпреки че върховата зоната на Манаслу може да обърка някои, японските пионери, които за първи път го изкачват през 1956 г., нямат проблем да намерят истинската най-висока точка.

Покойният Серхи Минготе коментира пред ExplorersWeb, че действителната връхна точка на Манаслу е ясна, въпреки че изглежда опасна и труднодостъпна.

Идеята за зоната на толерантност

В последната актуализация на доклада на 8000ers.com изследователите предположиха, че някои от точките, близки до върха, може да се считат за зона на „толерантност“. С други думи, достатъчно близо, че заслужава да се нарече изкачване на върха. Някои други точки, често приемани като връхна точка, обаче всъщност не са.

Проблемът е толкова сериозен, че екипът на 8000ers.com преглежда историческия списък с 14 × 8 000 м и е премахнал поне трима алпинисти досега, които не са стигнали до най-високата приемлива точка.

„Да, това променя историята, но по-добре промяна, отколкото просто грешка“, се казва в него.

Изследователският екип също така отбелязва, че са необходими фотографски доказателства от всички алпинисти на Манаслу, които твърдят, че са изкачили върха.

За Деймиън Гилдеа, един от изследователите в доклада 8,000ers.com, изобщо не би трябвало да има зона на толерантност.

Няма съмнение обаче, че някои алпинисти, включително някои, които претендират за всички 14x8K, съзнателно са спрели много далеч дори от предвършието. Собствените им снимки показват това.