Гара Лакатник – Пършевица

Продължителност: 6 ч.
Трудност: лесна – средна
Подходящо време за преминаване: лято, есен, зима, пролет. Зимно време само от опитни планинари

Подробно описание на маршрута:

Маршрутът е класически във Врачанска планина (под N15 в картата до хижа Пършевица) и почти през цялото време преминава през ПП „Врачански Балкан“ – втория по големина природен парк у нас. Маркиран е с бяло-жълто-бяла маркировка, има и зимна. Има указателни табели.

Тръгва се от ЖП гарата на Гара Лакатник. През въжения мост пресичате река Искър и достигате началната точка на маршрута – една от пътеките в подножието на Лакатнишките скали, непосредствено до карстовия извор „Житолюб“ (ще го познаете по красивия водопад) до заведението „Пещерата”. Оттам тясната пътека, в началото на която ще видите указателна табела на ПП „Врачански Балкан“, започва да се вие стръмно нагоре. Скоро излизате край скална, панорамна площадка, недалеч от входа на пещерата Темната дупка. За да се отбиете до нея трябва да се отклоните вдясно от основния маршрут. Пътеката прави завой наляво. След около 20 минути от началото на прехода достигате Алпийска поляна. Там местни планинари са изградили каменен заслон, а непосредствено срещу него, високо на скалите е малката къщичка на алпинистите. Районът е един от най-известните катерачни обекти в България. Продължавате по пътеката нагоре, като скоро достигате борова горичка. Тя ви извежда в горната част на скалния венец, от където се разкрива невероятна гледка към Искърското дефиле. Ще преминете покрай Кръста на скалите, издигнат в памет на загиналите планинари и алпинисти и каменния паметник на септемврийци. Оттам с леко изкачване достигате милановската махала Ръжишка, където ще насладите на автентични селски къщи. Дотук сте вървели около 1 – 1 1/2 ч. от началото.

Маркировката е едва забележима на места, но пътеката е една, пък и стигайки в селото, хората ще ви упътят. От Миланово нататък маркировката е сравнително запазена, макар че не е освежавана от години. Пътеката следва билото на север-северозапад като се редуват стръмни и равнинни местности. След около два часа и половина ще преминете през няколко изоставени и една действаща овчарска кошара. Близо до нея има голяма чешма, където може да отдъхнете и да похапнете. След кратко изкачване излизате на път с трошено-каменна настилка и известно време може да вървите по него. Откриват се панорами към Западна Стара планина, при хубаво време се вижда и връх Ком. Следвайки маркировката, се изкачвате на билото на Врачанска планина и продължавате към връх Пършевица (1430.7 м.), откъдето слизате към едноименната хижа, като през почти цялото време пред погледа ви се открива величественият отвес на Кобилини стени. Преминавате покрай няколко мини езера и не след дълго достигате хижата.

Забележителности:

Пещера Темната дупка –  една от най-дългите в Стара планина, с дължината си от 5600 м. Пещерната система е четириетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си от няколко напречни галерии. В пещерата има много езера, като езерата Пепи са с дълбочина до 3 м., а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. През 1962 г. Темната дупка е обявена за национална природна забележителност.

Лакатнишки скали – разположени са на левия склон на Искърския пролом в Стара планина.  На места се издигат до 250 м. над водите на реката. Обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност и са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.

Нощувка предлага х. Пършевица.

Екипировка: Необходима е стандартна планинска екипировка, задължително ветроустойчива връхна дреха, храна и напитки.

Трудност: Маршрутът е подходящ за начинаещи, със средна категория на трудност. Често падат мъгли, поради което е препоръчително за тези, които за пръв път преминават маршрута, ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТ от маркировката! Познати са случаи с летален край.

Как да стигнем: с. Гара Лакатник е жп спирка по линията София – Мездра. Селото е достъпно и по асфалтов път Своге – Мездра, преминаващ успоредно на р. Искър.