Иван Сираков: Надявам се в бъдеще ориентировачите в България да са 2-3 пъти повече
Иван Сираков е национален състезател по ориентиране и планинско бягане. Роден е на 2 януари 1988 година в град Горна Оряховица. Занимава се с ориентиране от 10-годишен, а още като юноша постига 2 много големи успеха за българския спорт – печели златен медал от Европейско първенство за юноши и бронзов медал от Световно първенство за младежи. Постигнатото 3-то място на Световното е историческо за българското ориентиране, като това е единственият ни медал от такъв ранг. От както се състезава в мъжката елитна група, най-големият успех на Сираков е 12-то място на Европейско първенство за мъже.
[fbvideo link=“https://www.facebook.com/sirakov.page/videos/1298943936905973/“ width=“500″ height=“400″ onlyvideo=“1″]- Как започна всичко за теб в ориентирането?
В трети клас в едно междучасие влезе тогавашният треньор на първия ми клуб „Камъка 93“ Михаил Кожухаров, който събираше нова група деца. На следващия ден на тренировка бяхме около 100 деца, но няколко месеца по-късно, на пролет, бяхме останали единици.
- Какво помниш от първото си състезание по ориентиране?
Първото ми състезание беше в крепостта Царевец, на черно-бяла карта, където бягах за 10-годишните по маркировка и преминах маршрута за под 5 минути. След като финиширах, отидох пак към старта, където треньорът ме беше изпратил – в началото не ми повярва, че съм избягал маршрута. Победих – помня, че ми дадоха брандиран дървен моливник с химикалчета и една хандбална топка, с която доста играех след това.
- Спортувал ли си друг спорт преди да започнеш да се занимаваш с ориентиране?
Преди да започна с ориентирането не съм бил „записван“ на друг спорт, но пък доста често бях по игрищата в училищния двор до вкъщи, така че спортувах доста – футбол и баскетбол основно. Впоследствие съм играл по-сериозно и футбол за местния „Локомотив“ Г.Оряховица, когато клубът по ориентиране имаше тежки моменти.
- Кога осъзна, че искаш да тренираш целенасочено ориентиране и да се отдадеш на спорта?
Трудно е да се каже, не знам дали съм го осъзнал – просто ми харесва да го правя и все още успявам да си го позволя.
- Спортът изисква много жертви. Коя е най-голямата жертва, която си правил в името на спорта?
Трудно е да определя, не съжалявам за моментите в спорта. Може би най-голямата жертва е времето далеч от семейството и „другите“ приятели извън ориентирането.
- Връщайки се назад през годините, съжаляваш ли за нещо, свързано със спорта?
Учих се по трудния начин.
- Често спортът ни поставя пред големи изпитания. Кое е твоето най-голямо „изпитание“ до момента?
От малък съм доста болнав, освен това много често претърпявам контузии. Това определено е голямо изпитание за всеки спортист, защото носи много разочарование и те демотивира. През последните години успявам да се развивам и в тази насока.
- Замислял ли си се някога за отказване от спорта?
Не. (усмихва се)
- За да бъдеш успешен състезател в твоя спорт се изисква изключително добра физическа подготовка. Можеш ли да ни кажеш приблизителна цифра на километрите, които си изминал през всички тези години на непрестанни тренировки?
Около 60 хил. км.
- Коя е по-силната ти страна – физическата или техническата част?
Зависи от ситуацията. Не мога да кажа.
- Кое смяташ за твое добро и лошо качество?
Мисля, че съм доста упорит и трудно се отказвам от нещо, което искам. Лошо – това, което вече споменах – сравнително лесно се разболявам и контузвам.
- Как би определил нивото на българското ориентиране в наши дни и как го виждаш след 20 години?
Определено търпи развитие. През последните години се направиха много интересни карти за ориентиране. Мисля, че качествените карти са основата, за да може ориентирането като спорт да върви напред, разбира се има още много важни „съставки“. Лошото е, че много от организаторите на състезания в България все още залагат на евтин, а не на качествен продукт. Има младо, силно поколение, което определено има голям потенциал. Надявам се след 20 години ориентировачите в България да са 2-3 пъти повече, а националният отбор да е хомогенен и да всява респект в останалите на международната сцена.
- Получаваш ли необходимата подкрепа от държавата и българския спорт и какво смяташ, че трябва да се подобри?
Подкрепата от държавата е такава каквато е – едва ли тя може да бъде достатъчна на един спортист, който се старае да тренира професионално и да се развива непрестанно. Изключително трудно е в спорт като ориентирането да оцеляваш финансово, дори да си от най-добрите в България. Смятам, че трябва да се работи в посока увеличаване на масата, която се занимава с ориентиране, привличането на медии и реклама, а паралелно/впоследствие и спонсори, които да подкрепят елитните спортисти.
- Кое състезание никога няма да забравиш?
Спринта от Световното първенство за младежи в Австралия, където спечелих бронзов медал, за съжаление все още единствен за България от тези форуми.
- Какво те мотивира да продължаваш да тренираш усилено в продължение на толкова години?
Удоволствието от спорта, контактите, преживяванията, предизвикателствата и още куп неща!
- Кога един спортист се превръща в успешен?
Не знам. Когато хората започнат да оценяват постиженията му?
- Имаш ли свой идол в спорта?
Като по-малък определено имах. С времето идолите избледняха, но се възхищавам на много спортисти, включително и на някои млади ориентировачи от България!
- Къде допускаш по-малко грешки – в живота или в гората?
Талантлив съм в допускането на грешки, където и да било. (смее се)
[fbvideo link=“https://www.facebook.com/sirakov.page/videos/1240589126074788/?t=13″ width=“500″ height=“400″ onlyvideo=“1″]Интервю на: Стефан ЙОРДАНОВ, снимки: личен архив на Иван СИРАКОВ