Конър Херсън за най-трудния трад маршрут в света: „Drifter’s“ беше като всеки друг проект

За хората, които познават историята на катеренето, идеята традиционен маршрут (трад) да достигне най-високата степен на трудност не е просто смела – тя изглежда направо плашеща, пише изданието GearJunkie.

Когато катерят на границата на физическите си възможности, повечето катерачи предпочитат боулдър или спортно катерене, където могат да повтарят дадено трудно движение многократно, знаейки че под тях има крашпадове или болтове.

При традиционното катерене това не е така. Там катерачът трябва сам да поставя осигуровки в цепнатините на скалата, докато се изкачва. Самото поставяне на осигуровките изисква усилие, а при падане рискът е по-голям. Именно това го прави по-опасно от други дисциплини.

Затова е значимо, че 22-годишният талант Конър Херсън наскоро съобщи за изкачване на най-трудния трад маршрут в света. През февруари той направи първото изкачване на „Drifter’s Escape“, линия по една от най-известните стени край Скуомиш, в Британска Колумбия. Всъщност той завърши маршрута още на 14 юли 2025 г., но обяви официално постижението едва наскоро.

С предложена категория 5.15a (9a+), „Drifter’s Escape“ може да се превърне в нов еталон за елитното традиционно катерене. Засега само няколко катерачи са успели да преминат маршрута.

Кой е Конър Херсън?

Херсън е син на катерача от долината Йосемити Джим Херсън и вече е доказал таланта си. Едва на 15 години той изкачва най-известния маршрут на Ел Капитан – „Носът“.

Това не е и първият случай, в който той предлага изключително висока категория за трад маршрут. През 2022 г. прави подобно изкачване, което и до днес не е повторено по същия стил.

След две лета работа по маршрута, какво означава той за теб?

Когато си спомням времето, прекарано на „Drifter’s“, най-силно се открояват моментите с приятели, колкото и банално да звучи. Помня малките неща – шегите на площадката в началото на маршрута, обменянето на малки съвети за движенията, както и почивните дни със скалната общност в Скуомиш. За мен „Drifter’s“ е символ на летата, прекарани там, и почти се усеща като цяла глава от живота ми.

Кой момент от работата по маршрута ти е най-ярък спомен?

Трудно е да избера само един. Но един ден се откроява – рожденият ми ден миналата година. Повечето време катерех с Итън Салво, но този ден той беше на работа, така че бях на стената с Конър Ръндж. За първи път стигнах до горния ключов пасаж и направих много силен опит – паднах почти на последното движение.

Конър беше изключително подкрепящ. Помня как се смеех след падането, защото опитът беше минал толкова добре. Оказа се, че Итън ни е наблюдавал с бинокъл от работа и веднага ми се обади, щом слязох.

Когато спускахме рапел по-късно същия следобед, заваля силен дъжд и трябваше бързо да тичаме до колата. Вечерта нашата приятелка Джейн Джаксън ми беше изпекла торта и отпразнувахме рождения ми ден. Беше наистина запомнящ се ден.

Какво те привлече първоначално към този маршрут?

Още щом видях линията, не можех да гледам стената „The Chief“ без да я забелязвам. Знаех, че няма да съм спокоен, докато не се спусна с въже, за да я разгледам отблизо. След първия ден там разбрах, че това е специален маршрут.

Рядко се среща толкова съвършена линия

с високо качество на катеренето, красив изглед и идеална трудност за моето ниво.

Кога осъзна, че това може да е най-трудният трад маршрут, който си катерил?

Мисля, че го разбрах още в първите няколко опити, но не мислех много за това, докато работех по маршрута. В известен смисъл „Drifter’s“ беше като всеки друг проект – процесът на тези опити беше много подобен.

Казвал си, че традиционното катерене има най-голям потенциал за развитие. Какво имаш предвид?

Мисля, че когато настоящото поколение изключително силни боулдър и спортни катерачи започне да се занимава повече с традиционно катерене, нивото ще се вдигне значително. Винаги е впечатляващо да катериш с топ боулдър или спортни катерачи, и мога само да си представя какво биха могли да направят, когато започнат да катерят с екипировка.

След това изкачване оставаш ли решен да разширяваш границите на традиционното катерене?

В момента най-много ме вълнува да продължа да изпробвам собствените си граници и да следвам мотивацията си, независимо в коя дисциплина на катеренето ще се случи това. В следващите години това може да означава и нови опити за разширяване на възможностите на традиционното катерене. Но ще видим накъде ще ме отведе мотивацията.