На 86-годишна възраст: испанецът Карлос Сория планира да изкачи Манаслу през пролетта на 2025 г.
Осемдесет и шест годишният испански алпинист Карлос Сория, който е един от най-възрастните активни алпинисти в света, тази пролет планира да се завърне в Хималаите. Новият му проект ще бъде опит за изкачване на осемхилядника Манаслу (8156 м) – осмият по височина връх в света.
Той вече е изкачвал върха през 2010 г., на 71 години, но експедицията през 2025 г. има мисия да отбележи 50-годишнината от първото испанско изкачване на този осемхилядник.
През 1975 г. испанска експедиция изкачва Манаслу, който става първият осемхилядник за испанците.
„Ще изкачим отново Манаслу, 50 години след първото испанско изкачване! Вече започнах активно да се подготвям за експедицията. Всяка сутрин се събуждам в дома си в Моралсарсал, в планините на Мадрид, в 5:30 ч., а в 7:00 ч. вече тренирам на стената за катерене. Планираме да отпразнуваме годишнината си на същия връх, който изкачихме преди 50 години!“, написа Карлос Сория.
През 70-те години на миналия век
той е част от тази историческа експедиция
За първи път испанците се опитват да изкачат Манаслу през 1973 г., но не успяват и едва през пролетта на 1975 г. записват успех.
И въпреки че самият Карлос, който е бил на 36 години по време на първото изкачване на испанците, не е достигнал върха (изкачвал се е без кислород, но се е върнал от височина 7000 м), той е неразделна част от историята на испанския алпинизъм.
Сега не само голямата надморска височина, но и напредналата му възраст допринасят за трудностите на Карлос. Миналата есен той беше евакуиран под вр. Дхаулагири (8167 м), седмият по височина връх в света, след като нарани глезена си на височина 7700 м и не можа да се придвижи сам. Спасителната операция продължи 17 часа.
„За първи път се сблъсках лице в лице с Манаслу през 1973 г. Бяхме млади алпинисти от Мадрид, които пътуваха до Хималаите, за да изкачат една от големите планини. Дори пазя бюджета на тази експедиция и списанието, което издавахме, с всички моменти от експедицията през 73-та година.
Беше много дъждовна есен, 150 носачи ни придружаваха до базовия лагер, плюс шерпите и офицера за връзка. Беше много голяма експедиция и не стигнахме до върха“ – спомня си Карлос.
През 1975 г. усилията им се увенчаха с успех. „Тогава вече знаехме къде отиваме и изкачването на върха на осемхилядник беше като революция за нас, особено ако си спомним, че никой от нас не разполагаше със съвременна алпинистка екипировка“, добавя той.
„Все още пазя списанието Cimas от 1975 г., което беше почти изцяло посветено на изкачването ни на Манаслу. В него има моя снимка, на която се вижда как се качвам по въже на височина над 7000 метра с ледокоп. Освен това на гърба си носех раница с екипировка за щурмуване на върха, но тогава, на един много труден 40-метров участък, ми стана лошо. Така че след това трябваше да се върна обратно без да съм изкачил върха, който Ерардо Бласкес и Еронимо Лопес достигнаха“, продължава алпинистът.
Сега
Карлос тренира всеки ден,
понякога вкъщи, понякога в планината, а понякога на стената за катерене. „Забелязах, че тренировките на стената за катерене насърчават стягането на мускулите и точно от това имах нужда. Когато миналата година претърпях инцидент на Дхаулагири, се чувствах много силен и не изпитвах ужасни болки“, отбеляза той.
През последните години името на Сория нашумя с опита му да стане най-възрастния алпинист в света, изкачил всички 14 осемхилядници. За да се увенчае с „Хималайската корона“ му остава да изкачи само връх Дхаулагири, на който вече направи няколко безуспешни опити.
