Моника Календерова: Напуснах работа, за да бъда в планината

За свободата да избереш себе си, да смениш посоката и да последваш онова, което те кара да се чувстваш истински жив. Личната си история разказва

Моника КАЛЕНДЕРОВА

Да, напуснах работа, за да имам повече време и свобода в планината. Уикендите сред природата вече не ми бяха достатъчни. Исках още – още пътеки, още върхове, още дни навън. А работата ми пречеше.

Казвам се Моника и съм основател на туристическо дружество „Маунтин Колектив“. Преди три години създадох дружеството, за да събера приятелите си и да имаме още един повод да ходим заедно в планината. Постепенно то се превърна в нещо много повече от организация за общи преходи – в начин да споделяме любовта си към природата и да създаваме преживявания заедно.

В един момент обаче реших да направя още една крачка към себе си. Напуснах работа, за да си подаря свободата, за която мечтаех. И най-вече – за да няма шеф, който да ми пречи да ходя в планината!

Работех в зала за катерене

– място, което по много начини беше близо до светогледа ми и до начина, по който искам да живея. С времето обаче дори това, което обичаш, може да започне да ти тежи, когато вече не ти носи удовлетворение. Усещах, че имам нужда от промяна. Че е дошъл моментът да поема по нов път.

Напоследък около мен има все повече хора, особено в корпоративната среда, които по една или друга причина остават на работни места, които не ги правят щастливи. Някои не могат да си позволят промяната, други се страхуват от неизвестното. Разбирам ги. Не винаги е лесно да се откажеш от сигурността и да направиш крачка към нещо ново.

Аз обаче имам една максима: ако нещо не те удовлетворява, не те прави щастлив или те кара да се чувстваш несвободен, може би е време да потърсиш нещо друго. Не вярвам, че трябва да оставаме на едно място само защото сме свикнали с него.

Затова реших да работя за себе си и да се посветя на създаването на дигитално съдържание. Днес мога да кажа, че се справям добре и най-важното – обичам това, което правя. Намерих начин да съчетая творчеството, личните си интереси и желанието си да живея по собствените си правила.

Разбира се,

животът има чувство за хумор

Оказа се, че дори когато си безработен, времето пак не стига за всички планини, които искаш да посетиш, и за всички върхове, които мечтаеш да изкачиш. Свободата да разполагаш с времето си не означава, че то изведнъж става безкрайно. Просто започваш да го използваш по различен начин.

В този период си позволих и нещо, от което имах нужда – творческа почивка. Вместо веднага да запълвам дните си с нови задачи и планове, реших да ги посветя на пътувания, за които отдавна мечтаех. Така поех към Киргизстан, Швейцарските и Италианските Алпи.

Вярвам, че се учим да се предизвикваме не само в планината, но и в живота. Там го правим, като поемаме по по-трудни терени, опитваме по-сложни категории за катерене и излизаме от зоната си на комфорт. В ежедневието предизвикателствата са различни – да сменим посоката, да се осмелим да започнем отначало или да кажем „не“, когато нещо вече не ни носи удовлетворение. Учим се да поставяме личните си граници, да разпознаваме собствените си нужди и да не се страхуваме да ги отстояваме. Защото понякога най-смелото изкачване не е към някой връх, а към живота, който наистина искаме да живеем.

Не напуснах работа, защото исках да избягам от отговорностите. Напуснах, защото

исках да поема отговорност за собствения си живот

Да имам свободата да избирам как да прекарвам дните си, с какво да се занимавам и накъде да поема.

А планината? Тя продължава да ме зове. И колкото повече време прекарвам сред нея, толкова по-ясно разбирам, че за мен свободата не е просто да нямаш работно време. Свободата е да имаш смелостта да подредиш живота си така, че да прилича на теб.
Това е част от едно мое интервю, което не завършихме поради едни или други причини с една журналистка и не е публикувано никъде.