В Централен Балкан мечките се събудиха

Мечките с маркирани нашийници Пламен и Андрей са напуснали зимните си бърлоги, съобщиха от парк „Централен Балкан“. Първи е оповестил събуждането си Андрей, който е между пет и седемгодишен. Сигналът от неговия нашийник е получен на 26 февруари от района под резервата „Пеещи скали“. Съобщението от тригодишния Пламен е от 4 март и е излъчен близо до Северния Джендем. Така мечките изпревариха Благовец с цял месец, когато според поверието животните се събуждат от зимния си сън.

Мечките бяха маркирани с научна цел през 2016 г. С наближаването на зимата от парка са наблюдавали придвижването им в защитената територия. Последните сигнали от нашийниците им са от ноември.
Пламен и Андрей не са единствените обитатели на парка, напуснали зимните си леговища. В края на февруари по време на мониторинг на нощни грабливи птици и кеклик, парковите служители са забелязали мечка с две едногодишни мечета.

През последните няколко години срещите на туристите и мечките зачестиха. Като правило, те не са агресивни, но има т.нар. критична дистанция. Безопасното разстояние за мечките е 20 метра. Освен Стара планина, дивите животни обитават Рила, Пирин, Родопите и Витоша.

В статия пред „Дневник“ експерти от Сдружение за дива природа „Балкани“ коментират няколко случая на срещи с мечките. В материала са дадени следните съвети какво да правим, ако се натъкнем на мечка в планината:

1. Добре е да спазваме маркировката на маршрутите и да вървим предимно по пътеките, защото мечките също се опитват да ни избягват и обичайно не приближават оживените планински маршрути. В случай, че все пак загубим пътеката и се налага да се движим в диви части на планината, трябва да вдигаме шум, за да предупредим за присъствието си. Ефект има говорът, пеенето, пляскането с ръце, покашлянето.

2. Не трябва да се правим на мъртви, като лягаме на земята по корем и си пазим тила. Дори и в случай, че мечката се изправи на задните си крака – това по-скоро е форма на комуникация от страна на животното, така то демонстрира сила. Изправената мечка е малко вероятно да нападне, освен ако не я провокираме с поведението си. Това се потвърждава от дългогодишни служители на ловни стопанства. След този жест мечката най-вероятно ще се оттегли, ако човек успее да запази самообладание, не побегне и не легне на земята. Лягането по корем е много, много крайна мярка и се прави единствено, ако мечката вече ни е нападнала или се движи устремено към нас (на не повече от 1-2 метра).

3. Ако вече сме нарушили критичната близост с мечка, трябва да правим само бавни движения и да говорим монотонно и тихо. Силният шум като изстрел или вик може да провокира нападение от доминиращи мъжки видове, за да защитят територията си.

4. При среща с мечка я следим с поглед – гледаме я в очите. Изчакваме, докато животното се оттегли, или много бавно се измъкваме назад, като не изпускаме поглед от нея и внимаваме да не се спънем, защото падането на земята много вероятно ще провокира атака.

5. Добре е да носим и спрей за самозащита, който евентуално да впръскаме в лицето на животното. Алкохол или спирт също имат ефект.

6. Не трябва да държим храна в палатките, в които спим, в райони на мечи местообитания. Не е добре и да изхвърляме храна, особено около пътеки, заслони и хижи.