fbpx

Законови спънки спират оборудвани за търсене хеликоптери на МВР да помагат на ПСС

Гранична полиция притежава хеликоптери, оборудвани с термокамери за нощно виждане, със специализирана апаратура за търсене и спасяване. Те обаче не могат да бъдат използвани при акции за издирване, провеждани от Планинската спасителна служба (ПСС), защото са част от МВР и държавата не е създала възможности за това. Това коментира пред „Върхове“ директорът на ПСС Емил Нешев.

Какво сподели той още по наболялата в последните дни тема за хеликоптерното спасяване, вижте в интервюто.

Доста се говори напоследък по темата, но в няколко изречения как бихте коментирали нуждата от хеликоптерно спасяване в България и конкретно за ПСС?
Хеликоптерното спасяване бива два вида. Едното е HEMS (Helicopter emergency medical service – б.р.), за което се говори напоследък много, а другото е търсене и спасяване (Search and rescue – SAR – б.р.). Двата начина на спасяване са различни един от друг. Общото е, че и двете използват въздухоплавателни средства. Планинска спасителна служба би имала необходимост от намесата и на двата вида спасяване според всеки конкретен случай. Всъщност, липсата и на двата оказва огромно влияние върху нашата работа, затруднява я допълнително. В общи линии, така бих коментирал: липса.

Като говорим за липса, когато се стигне до създаването на какъвто и да е модел на хеликоптерно спасяване, в ПСС имаме ли подготвени професионалисти, които адекватно да участват в такъв тип спасителни акции?
Докато съществуваха такива хеликоптери и изпълняваха такава мисия в българските планини – наличието на Хели ЕP – работещи по кампанията „Активна сигурност“, съвместно с ЛевИнс, от ПСС имаше петима сертифицирани планински спасители за работа за спасяване от въздуха при използване на вертолети за тази дейност. Тези колеги са изключително опитни. Смятам дори, въпреки че към момента не са защитили сертификатите си, по никакъв начин не ги прави по-малко знаещи или можещи. Напротив, те са изключително опитни и поддържат отлична форма. Да не говорим, че наскоро и участваха успешно в две мисии съвместно с военновъздушните сили.

Какви хеликоптери по-често биха били нужни на ПСС – за търсене или за оказване на спешна помощ и извозване на ранени? Статистиката от минали акции какво сочи като необходимост?

При различните случаи – различно. И от двата типа – и HEMS, и SAR.

Статистика ПСС, Върхове
В много от случаите през изминалата година наличието на система за хеликоптерно спасяване би улеснила в пъти работата на планинските спасители, сочи статистиката на ПСС до началото на декември през 2022-ра година.

Кой сертифицира това като дейност?
Сертифицира го оторизиран за това обучителен център, какъвто в България все още няма. Има в Германия, в Словакия, в Румъния, в Австрия… и на други места в Европа също, не е необходимо да ги изреждаме сега. В случая, в България, ги сертифицираше операторът на въздухоплавателните средства – този, който работи с такива съоръжения. В момента единственото, което очакваме, е да има машина и оператор, за да може отново да бъдат сертифицирани тези петима спасители. Освен това, трябва да кажем, и че

разполагаме с модерно съвременно оборудване за спасяване от въздуха

Като започнем от специализирани транспортни чували, вакуум матраци, направени специално за въздушно спасяване, с антиротационни системи, със специализирани сбруи за тази работа, със специални устройства за осигуряване както на спасителите, така и на пострадалите – визирам съоръжението на Petzl Lezard – за което всъщност имаме сертифицирани двама инструктори, за което френските въздушни спасители отчитат като третата революция във въздушното спасяване.

Първата е използването на лебедка в спасяването с хеликоптер. Втората революция е сертфицирането на спасяването с лебедка от двама спасители с пострадал. И третата революция определя точно това съоръжение за осигуряване, което се оказва, че е изключително ценно и важно с оглед сигурността както на машините, така и на спасителите в спасителни операции. Какво да кажа…

готови сме изцяло за тази дейност

Стига да има машини, стига да има регламент, стига да има система за спасяване от въздуха, за да се включим с пълни сили.

Бихме ли могли да дадем прогнози доколко въвеждането на HEMS в България би оптимизирало спасителните акции във високата планина?
Веднага трябва да кажем, че организацията, която в момента се подготвя за HEMS – т.нар. въздушни линейки, макар че това не е съвсем точно определение, би допринесло преди всичко за оказването на високоспециализирана спешна помощ за цялото население. Тук не става дума само за планинско спасяване. Планинското спасяване е много частен случай за HEMS специално. Това са случаите, когато във високата планина има необходимост от оказване на спешна медицинска помощ на пострадал. Тогава бихме търсили помощта на HEMS машини. Всички други случаи в планинското спасяване, би следвало да се отнасят към т.нар. “търсене и спасяване” – което е малко по-различно: и изискванията към въздухоплавателните средства, и към оборудването им са различни. За съжаление, такива към момента единствено можем да използваме чрез военновъздушните сили на българската армия. В момента сме насочили усилия натам.

Когато говорим за издирване: дронове с термокамери имате ли намерение да внедрите във вашата спасителна дейност като практика и доколко това би било ефективно?
Като цяло е ефективно. В световен мащаб се използва. Би могло да се внедри и при нас. За съжаление, една такава система дрон с термокамера е доста скъпа за нашите стандарти (над 10 000 лв.!). За жалост, нямаме такова финансиране и трудно бихме могли да си го позволим, тъй като тук става дума за наистина много висока цена. По-скоро сме се насочили към използването на доброволци, които притежават такива съоръжения и при необходимост да ги търсим и извикваме на помощ. Вече сме провеждали такива акции с доброволци. Към момента това са възможностите в България.

Разбрахме, че МВР разполагат с хеликоптери, които евентуално биха могли да бъдат ползвани за спасителна дейност. Това така ли е?
Говорено е по този въпрос. Отговорът беше, че те зависят от закона за МВР и нямат възможност да изпълняват такъв тип граждански мисии. Освен, ако не е наредено по надлежния ред от висшестоящи.

Какъв е начинът за регламентиране на това?
Оказва се, че

трябва да има законови промени

Основно в законите на Министерството на вътрешните работи, всъщност. Човекът, който може да инициира такива промени, е главният секретар на МВР. Там трябва някой на много високо ниво да се ангажира с изчистване на казусите и да се види по какъв начин този ресурс би могъл да се използва. Както е навсякъде по света. Когато има пострадал със спешна намеса на медицински екип, се вика хеликоптер на HEMS. Когато има лавинна акция или пък акция за издирване – тогава се викат съвсем други хеликоптери – на военните, на министерствата на вътрешните работи… Италия например ползват и на Guardia di Finanza.

А ние в България имаме ли инициирани такива разговори с главния секретар на МВР или изобщо на някакво институционално ниво?
Не сме стигнали дотам. Не се стига лесно. Два пъти съм виждал главния секретар – единият път беше по определен казус, вторият – на церемония по награждаване. Просто не сме имали възможност да говорим. Но дори и да стигнем дотам, сами виждате, че нямаме регулярно правителство, което поне четири години да може да движи тези процеси. Всичко се променя на пет-шест месеца. Не е здравословна тази ситуация. Който и да тръгне нещо да прави, няма да има време да го докара до край. Ситуацията в момента е такава, каквато всички я виждаме – повече ПР се прави и повече популизъм има в това, отколкото някой да се ангажира с решение на проблемите. Би следвало първо да фиксираме тези проблеми, после да ги структурираме като решения и тогава вече да работим в посока разрешаването им.

Гранична полиция с какви машини разполага, които биха били от полза на ПСС?

Машините им са подготвени за SAR.

Но ето – съвсем пресен случай, за съжаление с трагична развръзка. Загиналият на Мусала парапланерист. Там, все пак, беше мобилизиран военен хеликоптер?
Да. За такъв тип ситуации и травми, беше ясно, че наземна операция е изключително рискова. Щеше да продължи прекалено дълго. Планински спасители бяха напът нагоре, но от база Боровец до връх Мусала времето за достигане е много дълго. Условията в планината са такива, че изискват ужасно дълго време за подход до мястото на инцидента. Особено, ако е толкова отдалечено. От друга страна – липсата на хеликоптери, освен военния, макар че той може да лети само в определени случаи и условия. И не трябва да се разчита на него. Първо, това не им е основната работа. После, тези машини не са точно за тази дейност. Всяка една операция е изключително рискова както за пилотите и екипажа на машината, така и за хората, които трябва да бъдат спасявани. Не може и не трябва да се разчита на Кугър-а непрекъснато. Но, за съжаление, само него имаме като опция в момента. Изключително сме им благодарни за това, че откликват на всяко наше повикване с огромен професионализъм. Респект!

Каква е синхронизацията за вдигане на този хеликоптер при нужда от съдействие за акция в планината?
Много е сложна. Зависи от много фактори и изисква много време. И за конкретния случай – убеден съм, че по-бързо нямаше как да бъде вдигнат този хеликоптер. И това въобще не отговаря към стандартите, към които се стремим. С военните това е моментното положение, и синхронизирахме всичко в организацията в стопроцентови положителни насоки. Всичко, което е трябвало да бъде направено, беше направено. Но то изисква време. Оттук натам, ние се борим за система, която да бъде с ясно разписани оперативни протоколи – как се действа, защо се действа, системата 112 също трябва да бъде ангажирана в това. Само така бихме могли да спазим критерия за „златния час“.

И откъде започва този разговор, да се върнем на предишния въпрос?
Пак ще кажа тази обща дума: от държавата. Разбирайте – няколко министерства, Министерски съвет като цяло. И парламент, защото законодателно трябва да се поставят нещата “на масата”. Без представители на държавата и Народното събрание няма как сами да определим реда. Това, което ние правим, е да се опитваме да спасяваме човешки животи. Това е работата ни, това е нашето призвание. Опитваме се всячески, по всички възможни начини – добри или лоши, каквито и да са: да направим най-доброто, за да спасим човешкия живот. За съжаление, в тази ситуация, при тези условия, можем да направим само това. А как ще бъде направено и при какъв регламент, не зависи от нас. Да, ние можем да кажем от какво имаме нужда, можем да кажем как се прави в други страни по света. Въпросът тук е да се намери политическата воля и да се създаде този регламент в България. Ние повече от това не можем да направим. Освен да катализираме процеса с говорене по темата – какво се случва, как се случва и какво следва да бъде направено.

хеликоптер, Върхове
Съвместни действия на ПСС и Хели ЕР, 2016-та година

 

Мария Лазарова

redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

error: Защитено съдържание !!