Арестуваха мъж за отравянето на девет лешояда в Стара планина
36-годишен мъж е задържан за отравянето на девет птици в подножието на връх Ботев в Стара планина. При акцията на полицията в Карлово са участвали и служители на Главна дирекция „Национална полиция“, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Пловдив.
Мъжът е направил самопризнания, а разследващите са открили доказателства за поставянето на отровната примамка. По данни на разследването тя е била сложена върху труп на говедо с цел да бъде убита мечка, която нанасяла щети на свободно пасящи стада в района.
36-годишният мъж е задържан за 72 часа и е привлечен като обвиняем. Разследването се води под надзора на Окръжната прокуратура в Пловдив.
Сред загиналите е първият брадат лешояд, освободен в България
Първоначално беше съобщено за осем мъртви лешояда, но на 19 август от Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“ уточниха, че загиналите птици вече са девет.
Сред тях са две двойки черни лешояди – от Котленския и Врачанския Балкан, черен лешояд от Източните Родопи, два белоглави лешояда и гарван.
При отравянето е загинал и Боев – първият брадат лешояд, освободен в България след десетилетия отсъствие на вида. Птицата беше пусната на свобода през май 2025 г. като част от усилията за завръщането на вида в страната.
Малобройни популации
От WWF България посочват, че през последното десетилетие в България са загубени над 100 защитени грабливи птици, като една от основните причини са незаконно поставените отровни примамки.
Природозащитната организация предупреждава, че подобни случаи могат да имат сериозни последици за малобройните популации на лешоядите.
На Балканите гнездят едва около 30 двойки черни лешояди. В България видът не гнезди, но птиците от популацията в гръцката част на Източните Родопи използват страната за хранене, почивка и нощуване.
От WWF определят отровните примамки като една от най-сериозните заплахи за дивата природа в Европа. Според организацията незаконното тровене е сред най-често срещаните престъпления срещу дивата природа.
Природозащитниците настояват за по-бързо въвеждане в българското законодателство на изискванията на новата европейска директива за защита на околната среда чрез наказателното право. От WWF посочват, че в Наказателния кодекс все още няма изрична разпоредба, която да обхваща противозаконното поставяне на отрови, отровни вещества и други опасни субстанции в природата и на общодостъпни места.
Според организацията това създава риск не само за дивите животни, включително защитени и застрашени видове, но и за хората.
