Деца репетираха на Лакатнишките скали за участие във фестивал в Деня на будителите

Деца репетираха на Лакатнишките скали за участие във фестивал. Случайна среща с тях провокира непринуден разговор в навечерието на Деня на народните будители. В необичайно топъл за края на октомври ден, сред златните отблясъци на Лакатнишките скали и реещи се есенни леста, на Алпийска поляна си говорихме с деца от Студио „Театър и традиции“ на Столичен център за работа с деца / Sofia Children Center и техния художествен ръководител Маги, както и с планинския им водач Сашо.

Какво ви доведе в Лакатник и кои всъщност сте вие?

Маги: Представители сме на четирите групи от Студио „Театър и традиции“ на Центъра за изкуство, образование и култура „София“. Имаме огромно желание да участваме във фестивала в Своге “Хей, пътечко моя” (eжегоден фестивал за музика, литература, изобразително и театрално изкуство в Деня на народните будители – б.р.). Години наред участваме в него. Много хубав фестивал, много детски фестивал. Но решихме да съчетаем хубавото време празника на будителите и с една екскурзия. Имаме си водач – Сашо (аплодисменти от децата. Сашо: Здравейте!), който ни показва красотите на Лакатник. За съжаление в Своге няма хотел! А пък утре няма да има вода и не знам какво ще ядем… Но ще се оправим, някак. (децата – Даааааа!).

Тоест, хотелът ви доведе в Лакатник, така ли?

Маги: Ами, да. Проблемът е с липсата на място за спане. Но ще спим в Лакатник и утре ще вземем влака и ще отидем в Своге да участваме във фестивала. Там пък ще дойдат и други представители – големите деца ще дойдат от Студио “Театър и традиции”.

Вие идвали ли сте друг път на този фестивал, дечица?

(децата отговарят “Не, аз не…”).

Маги: Не, от тях никой.

Вълнувате ли се?

Децата: Дааааа

Харесва ли ви екскурзията тук, из скалите?

Децата: Дааааа

Кое ви направи най-силно впечатление тук?

Момиченце: Многото пещери…

Ходихте ли в пещера?

Децата: Дааааа

Сашо ви води в пещера?

Маги: Eeeeee, само пред входа, разбира се! Иначе ще ги загубим (смее се). Нямаме толкова въжета да ги вържем, защото те са „изключително послушни“! Особено Мартин (детски смях). Още повече – Косьо. Тука планините ехтят! А, още повече и Алекс. Той, освен, че успя да закъснее сутринта, но за бели винаги има време. Нали така, Алекс?

Алекс: Да!

Участвате ли в други подобни формати?

Децата: Дааааа

Маги: Формацията е участвала в Брезник, показваха народни танци. Участвали са в Петрич, правихме възстановка на обичая „Лазаруване“.

(Маги към децата): Я да дойде при мене Мартин. Всъщност, Лазаруването какъв обичай е – момчешки или момичешки?

Мартин: момичешки.

Маги: А вие като едни млади ергени къде стояхте, Мартине, на Лазаруването?

Мартин: На кръстопът!

Маги: И чакаха да минат лазарките, защото има такъм обичай, за да могат и момчетата да участват в този фестивал.

Какво ще изиграете пред свогенската публика?

Маги: Ох, майкооо! Големи сюрпризи! Ако успеем да си спомним всичко, което сме работили… разбира се, най-напред, са произведения на Калина Малина, която е патрон на фестивала. Стихотворения от Калина Малина ще чуе уважаемото жури, детски стихове от Джани Родари и Леда Милева. А големите, в чест на Деня на будителите, ще представят откъс от драматизация по Рибния буквар на д-р Петър Берон.

(към планинския водач)

Сашо, трудно ли се работи с деца?

По принцип е специфично. Интересно е.

Случайни минувачи: Добър ден, извинявайте, че ви прекъсвам. Да питам само дали това ей там е пътеката за паметника… (напътствия).

Маги: С деца е по-лесно, да Ви кажа. Защото като вързани се държат. Тези млади люде може и да се позагубят…

Сашо: Ние точно така практикувахме. Понеже има опасни участъци, се държим за ръка. Така е редно. Тук знаем, че е опасен районът.

С какво им хващате вниманието?

Тук има много неща, с които да се хване. Има страхотни скали, страхотни пещери, невероятни гледки… днес времето е чудесно. Река Искър най-отдолу… (обръща се в ситуация, децата тичат наоколо – внимавайте!). За жалост, днес не се качихме до паметника. Но и до тук гледките бяха страхотни! Впечатлява ги всичко – и пещери, и въобще всичко, за каквото си говорим, им е интересно.