Едурне Пасабан: Дългите експедиции в Хималаите ме доведоха до тежка депресия (ВИДЕО)

През 2010 година испанката Едурне Пасабан става първата жена, събрала Хималайската корона. Заради постижението ѝ я наричат „кралицата на осемхилядниците“. Към момента едва 45 алпинисти са изкачили всички 14 осемхилядници, само 5 от тях са жени.

Когато изкачих първия си осемхилядник през 2001 г. не съм си и помисляла за всичките, сподели Едурне в интервю за „Говори сега“ по БНТ.

„Един ден, когато бях изкачила и 9-тия си помислих, че мога да изкача и другите. 14-те осемхилядници бяха голямо предизвикателство, но и моя голяма мечта. Щастлива съм, че съм първата жена, успяла да завърши това предизвикателство. Да поставя рекорд със сигурност не е било водещо. В днешно време всички се вълнуват от рекордите, но преди 20 години, когато започнах те не бяха моята цел“, разказва Пасабан.

Историята на женския алпинизъм

Родена в областта на баските в северната част на Испания, където няма високи планини, Едурне започва да ходи на преходи с родителите си още като дете. На 13 г. се записва в клуб по планинарство в селото си, а оттам се заплава и по скалното катерене.  Едва година по-късно изкачва Монблан, а на 18 години стъпва и на някои от най-високите върхове в Андите.

„Продължих да катеря с доста по-възрастни от мен в клуба, а те ме водеха навсякъде с тях. Така започнах, но никога не съм си представяла да стана професионален алпинист. След това от клуба организираха експедиция до Хималаите. За всички ни това беше голяма мечта, защото не бяхме качвали осемхилядник. Така през 98-ма за първи път отидох там. Бях на 24 години, тогава започнах да изкачвам големите планини“, спомня си Едурне.

Първият й осемхилядник е Еверест, но К2 почти отнема живота й. Забавя се много и по пътя обратно остава без челник в тъмното. Намират я в безсъзнание, успяват да я смъкнат, но губи няколко пръста на единия си крак.

„Най-важните уроци, които научих в планината са да познавам добре себе си. Наясно съм кой връх мога да изкача и кой не, докъде стигат възможностите ми. Този урок ми помогна да съм жива днес. Много е важно да си честен със себе си, докъде стигат силите ти. Страхът е добър партньор, не е нужно да го отхвърляме. Трябва да се научим да го управляваме, защото той ни показва докъде можем да стигнем. Добре е да се вслушваме в него, когато преценяваме какво решение да вземем“, казва Едурне.

Планините й дават много. Освен удовлетвореност от постигнатото, те й помагат за подобряване на комуникацията с околните.

„Бях много затворена като дете, нямах приятели. Майка ми често разказва как планината е променила дъщеря ѝ, защото след като започнах да ходя в планините станах по-отворена Започнах да споделям с други хора, които макар и по-възрастни разбираха, учеха ме. Това напълно ме промени. От срамежливо и свито момиче станах много по-отворена. С изкачването на планини

започнах да се чувствам по-свободна, по-силна и да вярвам в себе си

повече“, обяснява Пасабан.

Дългите, изтощителни експедиции и изкачването на върхове обаче я довеждат и до два опита за самоубийство. До този момент тя вече е изкачила осем от 14-те осемхилядници.

„10 години катерих върхове. От 2001, когато изкачих първия си осемхилядник, до последния през 2010, но някъде през 2006 изпаднах в сериозна депресия, защото сякаш не можех да намеря посока. Започнах да си задавам въпроса какво правя с живота си, бях на 31 и търсех отговори за смисъла. Този период от живота ми беше по-труден от изкачването на който и да е осемхилядник. Защото катеренето на най-високите върхове, разбора се е много тежко , но е нещо, което сама съм си избрала, и което ми харесва, а в даден момент изпаднах в дълбока дупка и ми беше много по-трудно да изляза от нея, отколкото да катеря върхове, защото не намирах отговори на най-важните въпроси в живота си. За мен най-трудният осемхилядник беше да се справя с депресията“, откровена е Едурне.

„Реших, че проблемът са планините, защото прекарвах твърде много време в катерене. Бях на 31 години и нямах семейство. Всичките ми приятели имаха семейство, а аз не. В началото родителите ми и приятелите ми не разбираха какво се случва с мен. Казваха: Как така, тя може да изкачи най-високите планини, но не може да се справи с това. Всички ме смятаха за много успешна жена, възхищаваха ми се, показваха ме по телевизията, а аз се чувствах сякаш не съм достатъчна. Защото когато след 6 месеца експедиция се върнах вкъщи, се чувствах самотна. Помолих родителите си за помощ и те ме настаниха в болница за 4 месеца. Лекарите и приятелите ми помогнаха, казаха ми – Не, може би ти не си като всички. На 31 си, приятелите ти имат личен живот, но на теб ти харесва да си в планината. Знаем колко си щастлива, когато си в Хималаите. Защо не опиташ още веднъж и тогава ще решиш. Същата година ми организираха експедиция до един от върховете в Пакистан, в която се включиха дори женените ми приятели. В един момент разбрах, че това е моят живот и може би съм различна. Това е, което искам да правя“

Истинското щастие за Едурне Пасабан идва, когато преди пет години ражда сина си Макс.

„Когато изкачих всички върхове си казах – сега искам да стана майка. Беше трудно, защо бях по-възрастна, но се случи. Сега той е моят 15-ти осемхилядник. И аз съм много щастлива“, сподели в заключение Едурне.