Фрийрайдът или каране на ръба на безразсъдното

Фрийрайдът е извънпистово каране както на ски така и на сноуборд в непокътнат сняг. Терминът идва от английски и може да се преведе като „свободно каране”. Докато при другите стилове всичко зависи от определни предпоставки – при фрийстайла от направените от човека скокове, рампи и др., а при пистовото каране има специална подготовка на снега, фокусът при фрийрайда е, спускайки се, да оползотворяваш произволните и несигурни условия на естествения терен. Не може да се говори за конкретни стилове, тъй като начина на каране зависи изцяло от скиора. Различават се единствено извънпистово каране далеч от курорт (backcountry) и на територията на даден курорт, в близост до пистите.

История

Стилът възниква, когато в миналото скиори решават да се откажат от ограниченията и контрола на традиционните ски култура и съзтезание. Първовоначалната концепция била да се кара без определени маршрут, цели и правила, към които да се придържат. Сред по-известните екстремни сноубордисти се откроява Крейг Кели (1966-2003), който е наричан кръстник на фрийрайда. Той шокира сноуборд индустрията, като отказва мултимилионни сделки, за да се отдаде на страстта си, което е нетипична практика за професионалист по онова време. Кели е прочут с отличителния си плавен стил на каране, оценен високо от сноуборд общността. Сниман в много клипове и на много снимки, интересното е, че изглежда изправен дори и по време на сложна  въздушна маневра. Кели значително спомага за развитието на един от водещите производители на бордове с полезни идеи за дизайна.

Йохан Олафсън, роден 1976, е един от първите пренесъл и адаптирал оригинални фрийстайл движения и трикове, обикновено практикувани в парковете, в планинското фрийрайд каране. Изпълнявайки ги на природни терени, сред които изключително ужасяващи стръмни скали в Аляска, той си заслужава уважението на общността.  Джеръми Джоунс и Травис Райс са други известни имена, също спрягани за пионери съответно в областта  на планинския райдинг и планинския фрийстайл. Със своите движения те допринасят за развитието на фрийрайда изобщо.

Трябва да споменем и Дъг Куумбс, спечелил първото световно първенство по екстремни ски в Аляска през 1991г., едно от неговите многобройни спортни постижения. Откривайки Valdez Heil-Ski GuidesHeliskiing каране, при което скиорите биват качвани с хеликоптер до някой връх. Участва и в забележителни ски филми като „Waiting Game” (2005), “Aspen Extreme” (1993). той допринася и за развитието на т.нар.

Фрийрайд къде?

В последните години с популяризирането на фрийрайда някои области се утвърдиха като фрийрайд центрове. Към тези се числят в Алпите – Шамони  и Ла Грав (Франция), Алагна Валсесия (Италия), Цермат, Андермат и Енгелберг в Швейцария, както и Арлберг, Китцщайнхорн и Дахстайн в Австрия. У нас, що се късае до Рила, Пирин и отчасти Витоша, също може да се похвалим с не по-лоши условия за фрийрайд от тези в Алпите например. Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), с около 130 члена, се ангажира сериозно, както с организирането на различни спортни и развлекателни мероприятия, така и към сплотяване на фрийрайд общността у нас. Целта им е да запазят духа на приятелство, извън традиционния  бюрократичен тип организация; да съхранят младежкия си дух, затова и в Управителния съвет са включени млади хора с идеи, споделя пред Върхове Момчил Панайотов, съосновател на БАССЕС. И продължава: „Това което ни обединява са ските, но ние сме приятели и извън тях. През лятото се занимаваме с други спортове – екстремни, планински, водни, парапланеризъм, катерене, повечето хора карат колело, активни спортове. Възлов момент е да спортуваме в чиста природна среда”.

БАССЕС е създадена преди около десет години, като тогава членовете й не наброявали повече от двадесетина любители на ските. Бързо след това броят им се разраства. На теория всеки може да стане член на организацията, но на практика – само хора, които са истински свързани с планината и имат отношение към нея, като бройката не е от значение, „Ние държим хората да са активни членове”.

За фрийрайда като цяло Момчил коментира, че в днешно време повечето млади хора преминават към такъв тип каране, извън пистата, защото дава свобода и човек изпитва огромно удоволствие от това. За членовете на БАССЕС обаче думата „екстремен” е неточна, тъй като те възпиремат този тип каране просто като едно по-нетипично приключение. Момчил изтъква че, преди няколко години ските западали, заради сноуборда, който за един начинаещ е по-лесен за усвояване, и се възродили, благодарение на свободния стил.

Състезания

Всъщност днес, в противоречие с първоначалната идея на фрийрайдърите да се откъснат от ограниченията, които им поставяли състезанията, надпреварите набират популярност в интернационален план. При тези турнири обаче оригиналната нефиксирана и променяща се в зависимост от скиора същност на фрийрайда се е запазила, тъй като обикновено при тях няма маршут и правилата са малко, ако изобщо ги има, а непрестанно променящите се метеорологични условия и съответно снежна покривка са допълнителен елемент, допринасящ за произволния характер на събитието. World Heil Challenge e едно от легендарните фрийрайд събития на планетата, което се провежда в Нова Зеландия от 1995 всяка година, с изключение 2007 и 2008. Състои се от екстремен ден, фрийстайл ден и Wanakа Big Air ден, в който сняг бива пренесен в градчето, където се прави голям скок. Друго знаменито състезание с награден фонд от 250 000 долара е Freeride World Tour, което през 2011 ще се проведе в шест старта, в шест от най-екстремните световни курорти.

Важна част от дейността на БАССЕС у нас е да организира както републикански така и международни фрийрайд състезания. През последните години такива има в Боровец, Пампорово, като само едно от тях е било международно. Причината – добри състезатели идват, единствено ако има сериозен награден фонд, какъвто в България трудно може да се осигури. Отделно асоциацията се занимава и с по-малки състезания за сплотяване на общността.

Видове ски и сноуборди

Фрийрайд ските и бордовете са много добър избор както за извънпистовото, така и за по-спокойното спускане по пистие. Особеност е, че автоматие са разположени по-назад от обикновено и както те, така и обувките обикновено са по-стегнати от своите фрийстайл събратя. Фрийрайд дъската е с гъвкаво устройство, като предната част е значително по-мека от задната, което помага при завои и справяне с хлъзгав или лепкав сняг. Някои фрийрайд дъски са с по-специфичен дизайн специално за „девствен” – паудър сняг, което спомага за по-прецизно каране и овладяване на различни техники. Много паудър дъскси са стеснени отзад, други са извити по посока краищата (вместо изпъкналата част да е по средата, най-ниската им точка е между автоматите), а някои имат различна по форма задна част –  раздвоена, която потъва по-лесно, което при завои държи носа нагоре; с по-заострени краища, което прави борда по-бърз. Относно ските основно се отличават няколко типа – обикновени фрийрайд ски, подходящи и за писти и за паудър, по-гъвкави от втория тип – по-плътни fat фрийрайд ски, предназначени основно за извънпистово каране, те са по-широки, с дължина 190-200см. Третият тип е с раздвоени краища. Някои модели са със значително повдигнати краища, двойно огънати т.нар. twin tips, с които е възможно каране и приземяване назад.

Важна част от екипировката при фрийрайда са: естествено каска и протектори, тъй като рискът от наранявания и травми е доста голям. Добре е да сте снабдени и с лавинен предавател – “ПИПС”. Основното правило е устройството да е захванато за тялото, тъй като при попадане в лавина раницата ви може да изпадне. Голяма роля в планината може да изиграят и компасът и мобилният телефон.

Рискове/Опасности

При фрийрайда освен силната тръпка, трябва да се вземат под внимание и не малкото рискове, които той крие. Човек трябва да е достатъчно информиран за планините, обстановката в тях и за състоянието на снега, да е добре ориентиран, в противен случай има опасност да се загуби. Освен това трябва да си отговорен и предпазлив, за своята и за сигурността на другите, трябва да се спазват някои правила и човек трябва да има предвид осбоено риска от лавини. Задължително е притежанието на лавинна сонда, лавинна лопатка и комплект за бърза помощ, които в случай на затрупване са незаменима част от оборудването. Airbag-раницата също е от голяма полза, при нужда въздушните й възглавници попречват на снежните маси де те затрупат и оставаш над тях. „Повечето хора у нас карат умерено и доста добре преценяват риска”, споделя Момчил, който през 2005 издава книгата „Лавинна безопасност – наръчник за скиори и сноубордисти”. БАССЕС с помощта на ПСС (Планинска Спасителна Служба) се занимава и с провеждането на курсове по лавинна безопасност.

Професия фрийрайдър

Въпреки голямото желание на почитателите на екстремното каране за съжаление са единици тези, както в България, така и по света, които се издържат изцяло от фрийрайд. За мнозинството извън пистовото каране е само хоби. За да се изгради един добър състезател, той трябва да участва постоянно в по-сериозни състезания.

Качвайки се в планината, пред вас се разкриват стотици красиви върхове и бели склонове и както казват от БАССЕС „Малко са спортовете, които толкова добре могат да съчетаят чувството за свобода, любовта към природата, физическото напрежение и тръпката от риска”. Затова наслаждавайте се, но и не забравяйте…   Умната!

текст: Йоанна Томбушева