Навършиха се 65 години от първото изкачване на Ама Даблам

На 13 март се навършиха 65 години от първото изкачване на един от най-красивите върхове в Хималаите – Ама Даблам (6814 м).

Върхът, разположен в границите на Национален парк Сагарматха, на около 12 километра южно от Еверест, се издига над долината на река Дуд Коси и е една от най-разпознаваемите гледки по популярния маршрут към базовия лагер на Еверест. Ама Даблам се вижда ясно и от манастира Тенгбоче.

Ранни опити за изкачване

До началото на 60-те години много от големите върхове в района вече са изкачени – Еверест през 1953 г., Чо Ойю през 1954 г. и Лхотце през 1956 г. Въпреки това Ама Даблам остава неизкачен, тъй като мнозина го смятат за прекалено труден.

Първият сериозен опит е през 1958 г., когато британско-италианска експедиция, водена от Алфред Грегъри, достига около 6000 м по югозападния ръб, но се отказва заради технически трудности.

Година по-късно британска експедиция, ръководена от Дж. Х. Емлин Джоунс, предприема нов опит по северния ръб. На 21 май 1959 г. двама от участниците – Джордж Фрейзър и Майк Харис – са наблюдавани да се придвижват към върха на около 6550 м височина. Скоро след това облаците закриват гледката и двамата изчезват без следа. Телата им никога не са открити и случаят остава една от неразгаданите трагедии в историята на хималайския алпинизъм.

Първото изкачване

На 13 март 1961 г. Ама Даблам е изкачен за първи път от Майк Гил и Уоли Роумънс от Нова Зеландия, както и от Майк Уорд и Бари Бишъп.

Те достигат върха по югозападния ръб – маршрут, който включва трудния пасаж Yellow Tower – стръмен участък от гранит с надвеси, изискващ използване на въжета и специализирана екипировка.

Интересен факт е, че алпинистите са част от експедицията Silver Hut, организирана от Едмънд Хилъри. Основната ѝ цел е научно изследване на влиянието на височината върху човешкия организъм. Участниците прекарват месеци в лаборатория на 5800 м височина, което им осигурява отлична аклиматизация.

Екипът достига върха без използване на допълнителен кислород. За тяхна изненада той се оказва не остър връх, а малко плато, по което може да се върви.

Въпреки успешното изкачване експедицията не минава без инциденти. Шерпът Гумен Дорже, част от поддържащия екип, счупва крака си при слизането, след като е ударен от падащ камък.

Любопитен детайл е, че изкачването е извършено без официално разрешение от непалските власти, което по-късно предизвиква кратко дипломатическо напрежение около експедицията.

Неразгаданата мистерия

Десетилетия по-късно лидерът на експедицията от 1959 г. Дж. Х. Емлин Джоунс предполага в писмо до изследователи от Himalayan Database, че Фрейзър и Харис може да са достигнали върха преди да загинат.

Доказателства за това обаче няма, а официалната версия остава, че двамата алпинисти са изчезнали по пътя към върха.

Днес Ама Даблам остава един от най-красивите и разпознаваеми върхове в Хималаите и продължава да привлича алпинисти от цял свят.