Смъртоносната зима на К2: пет години от смъртта на Атанас Скатов, Джон Снори, Али Садпара и Хуан Пабло Мор
На 5 февруари се навършиха пет години от трагедията, при която на склоновете на К2 загина Атанас Скатов, а часове по-късно изчезнаха Джон Снори, Али Садпара и Хуан Пабло Мор.
Амбициите зад този злополучен щурм и последвалата трагедия до голяма степен засенчиха триумфа, постигнат дни по-рано от 10-членен непалски екип, който за първи път в историята изкачи К2 през зимата.
Никога преди К2 не беше привличал толкова много алпинисти през зимата, всички устремени към последния осемхилядник, неизкачен в най-студения сезон, пише Explorers’Web. Непалците успяха на 16 януари, а решимостта на останалите алпинисти в базовия лагер нараства.
Още повече, че Джон Снори от Исландия, Али Садпара и синът му Саджид от Пакистан, Хуан Пабло Мор от Чили и Тамара Лунгер от Италия са убедени, че ако К2 ще бъде изкачен през зимата, това трябва да стане без допълнителен кислород.
Въпросът за кислорода
Доколкото беше известно в базовия лагер, силният непалски екип, осъществил първото изкачване, е използвал кислород. Два дни по-късно Нирмал Пурджа заяви, че самият той не е използвал кислород, но това не променя нищо.
Отношенията между екипите под върха бяха почти толкова студени, колкото и температурите в планината, а непалците бяха изградили стена от мълчание около плановете и тактиката си, коментира Explores’Web.
Малко след слизането си от върха непалците си тръгват от К2 с хеликоптер, за да бъдат посрещнати с почести в Исламабад, а след това посрещнати като герои в Непал.
Алпинистите, останали в базовия лагер останаха фокусирани върху метеорологичните прогнози и надеждата за нов прозорец, който да им позволи и те да стигнат до върха.
Лоши знаци
Постигнатото от непалците е всичко друго, но не и лесно. Те са изключително силни, опитни, добре координирани и отлично аклиматизирани, мотивирани от амбиция и национална гордост. Не на последно място – имат и огромен късмет с времето, тъй като изкачват К2 през зимата при отлични условия.
Този рядък прозорец на добро време обаче не се повтаря. Още в същата сутрин, в която непалците достигнаха върха, един от алпинистите без кислород – испанецът Серджи Минготе – загина при падане между Лагер 2 и Лагер 1, докато се връщаше към базовия лагер след аклиматизационен изход.
Масовият щурм
След дни на буря и ураганни ветрове прогнозите най-сетне обявиха скромен метеорологичен прозорец за 5 февруари – твърде кратък за сигурен щурм. Но „върховата треска“ беше факт и както алпинистите без кислород, така и тези с кислородна поддръжка се устремиха към Лагер 3.
На 3 февруари повечето комерсиални алпинисти се изкачиха до Лагер 2, както и Джон Снори и семейство Садпара. Тамара Лунгер и Хуан Пабло Мор продължиха директно към Лагер 3 на около 7000 м.
Същата нощ метеоролозите потвърдиха, че условията на 5 февруари ще бъдат добри. Това насърчи още катерачи от Лагер 2 да продължат нагоре. Проблемът беше, че нямаше достатъчно място за всички. Ръководителят на Seven Summit Treks предупреди клиентите си да се върнат, ако не достигнат Лагер 3 до 13:00 ч. Някои не обърнаха внимание. Други молеха за място в палатките, когато стигнаха лагера по залез. Последва безсънна нощ, прекарана седнали в претъпкани палатки.
През нощта Тамара Лунгер реши да се откаже, докато Хуан Пабло Мор продължи нагоре заедно със Снори и двамата Садпара. Следващите часове бяха объркани. Някои от екипа на Seven Summit Treks също опитаха да тръгнат към върха, но бързо бяха спрени от „широка цепнатина“. Словенецът Томаж Ротар каза пред Explorers’ Web, че не е видял начин за преминаване, след като е проверил и в двете посоки. Други съобщиха за проблеми с кислородните системи и измръзвания.
По някакъв начин Снори, Али и Саджид Садпара и Мор успяват да намерят начин да преминат цепнатината и продължават нагоре. Информацията беше оскъдна, но от базовия лагер съобщиха, че вероятно са достигнали Гърлото на бутилката (Bottleneck) на около 8200 м.
Малко по-късно 19-годишният Саджид Садпара се връща в Лагер 3. Баща му иска от него да използва кислород, но системата му отказва и Али го изпраща надолу.
Това решение спасява живота му. Останалите трима – Снори, Мор и Али Садпара – никога повече не бяха видени живи.
Фаталното падане
Сутринта на 5 февруари лънцето изгрява по склоновете на К2, точно както бяха обещали прогнозите, но комерсиалният екип на Seven Summit Treks вече е стигнал до предела си. Един по един, придружени от шерпите си, алпинистите започват да слизат, пише Explorers’Web.
Минути по-късно се случва трагедията с българския алпинист. Атанас Скатов пада на заледен скалист участък пред очите на членовете от експедицията си.
Два хеликоптера на пакистанската армия излитат, за да го търсят. А GPS-устройството на Скатов показва, че местоположението му се променило рязко с над 200 метра.
Скатов пада, докато се самоосигурява от едно въже на друго. Тялото му е евакуирано с армейски хеликоптер от около 5500 м.
Очакване и безсилие
В края на деня единствено Саджид Садпара остана в Лагер 3, очаквайки баща си. Той така и не се връща.
На следващата сутрин започва спасителна операция. Чанг Дава трудно убеждава Саджид да слезе, тъй като започва влошаване на времето. Два хеликоптера успяват да прелетят по маршрута на Абруци, въпреки усилващия се вятър, но не откриват следи от алпинистите.
Имтиаз и Акбар Садпара, роднини на Али и Саджид, доброволно тръгват да търсят пеша. Последват още два хеликоптерни полета – без резултат. На 8 февруари издирването е прекратено.
Тъгата около изчезването на тримата алпинисти се задълбочава от безрезултатното търсене и по-късните усилия на семействата им да открият телата.
Остават много въпроси: какво точно се е случило, как са преминали „непреодолимата“ цепнатина, докъде са стигнали и дали са достигнали върха.
През следващото лято телата бяха открити. Въжета, към които са били прикрепени, подсказваха, че са загинали от изтощение и измръзване при слизане, но остана неясно дали са се връщали от върха или са се отказали по-рано. Саджид Садпара се върна под върха, за да открие тленните останки на баща си и да ги погребе наблизо.
