fbpx

Виа Ферата – Железният път

Виа Ферата (италианското название на “железен път”) е планински маршрут, екипиран с фиксирани въжета, стъпала, стълби и мостове. Употребата им позволява изолирани турове да бъдат свързани с по-дълги маршрути, които са достъпни за хора с по-малки катерачни възможности.

Туристите и алпинистите могат да следват туровете на виа ферите, без нужда от употреба на собствени въжета и екипировка и без рискът на неосигуреното катерене. Виа фери са изградени в редица европейски страни, сред които Италия, Германия, Англия, Франция, Австрия, Словения, Швейцария, Испания, Швеция, Норвегия; останалите по света са в САЩ, Канада и Малайзия. Първата Виа ферата в България скоро ще навърши две години от откриването си и се намира в местността Леднишки дол, недалеч от пещерата Съева дупка.

Първите Виа фери в света са изградени в Доломитите в Италия по време на Първата Световна война.  Тяхната цел е била да подпомагат придвижването на военните части в  планината. Най-високата Виа ферата в света е разположена на 3 800 м., на Маунт Кинабалу  в провинция Сабах, Малайзия.

История на „железния път в Доломитите”
През 1914 г. Доломитите са част от Австро-унгарската империя. Австрия участва на страната на Централните сили в  Първата Световна война. През 1915 г., Италия се присъединява към алианса на Великобритания, Франция и Русия и обявява война на Централните империи. Австрийските войски са  съсредоточени в Русия и се налага бързо изтегляне към защитната линия в Доломитите. До края на 1917 г. австрийците и италианците се бият ожесточено в планината; не само един срещу друг, но и срещу враждебните условия на Доломитите. Хиляди войници умират през студената зима на 1916 г. от студ и паднали лавини. Двете страни правят опити да установят контрол над високите върхове, които да използват като наблюдателни пунктове и защита при сраженията. За да подпомогнат придвижването на войниците на голямата надморска височина при много трудни условия са фиксирани въжета и стълби към скалите, които да помогнат за бързото им изкачване. Така е установена първата Виа ферата в света.

Части от машини за копаене на окопи и други предмети от Първата Световна война все още могат да бъдат открити край много Виа фери в Доломитите. Днес там е изграден огромен музей на открито край Петте кули и около Лагазуой, където са се водели тежки сражения.

Тази военновременна мрежа от виа фери е възстановена, като са добавени много нови машрурти. Стоманените въжета са заменени с обикновени. Железните стълби и металните стъпала, вкопани в скалата са заменени от леки дървени структури. Туровете сега се поддържат от Италианския алпийски клуб (CAI). В Доломитите е развита и мрежа от заслони, които предлагат нощувка за туристите. С едновременната употреба на маркираните пътеки и виа фери могат да бъдат обходени големи райони от планината на голяма надморска височина.

Прочети  Катерачна среща 2015
снимка: Pixabay

Маршрути
Доломити
Виа ферите се класифицират според своята трудност. Класът обикновено включва степента на екипиране. Степен 5 означава, че са ви нужни сериозни катерачни умения. В Доломитите са изградени следните Виа Фери:
•    Степен 1 – 29 маршрута
•    Степен 2 – 25 маршрута
•    Степен 3 – 14 маршрута
•    Степен 4 – 7 маршрута
•    Степен 5 – 5 маршрута
За всеки тур, различен от най-лесните, е препоръчително катерачите да носят специална екипировка.

Доломитите са разделени на два основни района. На запад са по-малките Брента Доломити. Там са изградени няколко отлични виа фери, особено около градчето Мадона ди Кампильо. Прочутите Сентиеро Бочете Алте и Виа деле Бочете Сентрали могат да бъдат достигнати с лифт от Мадона ди Кампильо. По-голямата част от Доломитите и повечето виа фери са на изток, между магистралите A22/E45 и A23/E55. Доминираща част от този район е масивът Села, а главен град – Кортина Д’Ампрецо.

Вероятно най-необикновената виа ферата  в източната част на Доломитите са тунелите Лагазуой. Сражавайки се за контрол над едноименния връх по време на Първата Световна война, австрийските и италианските части изградили серия тунели в планината. Целта на всяка страна била да затвори врага в тунел и да го взриви. Някои от тунелите били възстановени с виа ферата, следваща маршрута на някои от тях. Сега е възможно да слезете до недрата на планината, следвайки тунелите.

Най-популярната виа ферата в Доломитите е Ивано Дибона, включваща траверс по билото на Монте Кристало. Преминаването на тура отнема около осем часа. Изкачването започва от станция Рио Гере със смяна на два лифта до заслон Лоренци на 2950 м. Траверсът започва оттук, слиза предимно надолу и преминава през няколко укрепления от Първата световна война.
Виа ферата Болвер-Лугли (изградена през 1970-те от планинските водачи от Сан Марино ди Кастроза) отвежда туристите по Симон дела Пала до лагер на 3005 м. Веднъж стигнали тук, остават само “Вариациите за върха”, за да се достигне самия връх на кота 3184 м.

Франция
Маршрутите във Франция са степенувани по трудност по шестобална скала, като наименованията са взаимствани от алпийското катерене:
•    F – Facile: Лесна, подходяща за въведение в този спорт.
•    PD – Peu Difficile: Малко по-трудна, подходяща за начинаещи и за деца.
•    AD – Assez Difficile: Умерено трудна, подходяща за начинаещи с водач.
•    D – Difficile: Трудна, за посветени на този спорт.
•    TD – Tres Difficile: Много трудна, изискваща физически усилия, за редовни посетители.
•    ED – Extrem Difficile: Изключително трудна, изискваща физически и психически усилия и подходяща за опитни катерачи.

Тази система за класификация, въпреки че е широко приета, се счита от някои, че не предоставя достатъчно детайлна информация за определяне на сложността на маршрута. Друга система, която остава под дискусия, степенува трудността на виа ферите в четири категории: според изискванията за атлетичност, степен на опасност, доколко екипиран е маршрутът и къде преминава от ходене в скално катерене. Някои специалисти вземат предвид и атмосферните условия при определяне на сложността. Маршрут с мокри и дори заледени участъци е с различна трудност от същия тур, когато е сух.

Прочети  Руски катерачи отпадат от Олимпийските игри в Токио заради забраната на Русия след допинг скандала

Френските виа фери, които са около 120, са добре класифицирани по шестобална скала.

снимка: Pixabay

Докато повечето виа фери във Франция са изградени с туристическа цел, някои от тях са единственият начин за достъп до исторически места. Ле Минс дьо Гран Клот край село Ла Грав във Високите Алпи отвежда посетителите до отвесна скала, където е имало оловна мина в периода между 1807 и 1925 г. Този маршрут, описан на информационни табла на английски и френски език, разказва историята за трудностите на извличането на малки количества руда в изключително тежки условия. Друга фера край Лумбин в департамента Изер, Вир де Лавандиерес, преминава стар участък на маршрут, наречен Ешел де Макизар, изграден през 1943 г. и използван за отбрана по време на Втората световна война.

Отговорността за поддръжката на виа ферите във Франция е на общините. Тя може да бъде скъпа в зависимост от разположението, тъй като маршрутите на голяма надморска височина, често биват разрушавани от снега и леда през зимните месеци. Някои общини са въвели такса за достъп, постъпленията, от която се използват за поддръжка на маршрутите, но повечето все още са безплатни.

Швеция
В Швеция са изградени две виа фери. Едната е по източния маршрут към връх Кебнекайсе, а другите три маршрута са в района “Хьога кустен”.

Северна Америка
Виа ферите в САЩ включват Каньона с водопадите, източно от Огден, Юта, Йосемитската Халф Доум в Калифорния, Нелсън Рокс в Западна Вирджиния и водопадите Торънт в Кентъки; типичен пример за Канада е Монт Сифакс.

Малайзия
Виа ферата в Малайзия е разположена на връх Кинабалу в Сабах. На височина 3 800 м., тя е най-високо разположената в света.

Най-високата Via Ferrata в света – Маунт Торк на връх Кинабалу (ВИДЕО)


Мексико
Новата Виа ферата в Мексико се намира в каньона Ла Хуастека, на 30 мин. път от Монтерей. Нивото на трудност е средно.

България
Първата Виа Фера в България е открита през 2007 г. Намира се в местността Леднишки дол, край с. Брестница и пещерата Съева дупка. Там са изградени три маршрута с ниска, средна и висока трудност.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!