„Зимни осемхилядници“: Анапурна – Богинята на реколтата и ледените войни (СНИМКИ и ВИДЕО)

В последните години зимните изкачвания на осемхилядници изживяват нещо като Ренесанс.

Поради редица фактори, между 1989 г. и 2005 г. такива изобщо няма. През 80-те години група полски алпинисти, станали известни като „ледените воини“, смайва света с поредица първи зимни изкачвания на седем от най-високите върхове на Земята. Причината именно поляците недвусмислено да стават властелините на зимните изкачвания е, че по време на ранния комунизъм на полските планинари не им е позволено да участват в експедиции в Хималаите и Каракорум. Единственият вариант за тях са собствените им Татри. Това обаче не се оказва достатъчно предизвикателство и те скоро откриват възможностите, адреналина и трудностите на зимните изкачвания.

С тази подготовка, веднъж получили позволение да се катерят в Хималаите, в началото на 70-те те правят нещо, невиждано дотогава – серия от изкачвания на осемхилядници в тежки зимни условия. Еверест, Манаслу, Чо Ою, Дхаулагири, Кангчендзьонга, Анапурна и Лхотце. Всички, освен Еверест – без кислород.

17 февруари 1980: Първо зимно изкачване на осемхилядник. Виелицки и Чичи стъпват на Еверест

След падането на комунизма през 1989 г. обаче полското правителство оттегля финансовата си подкрепа за експедиции в Хималаите. Към този момент голяма част от елита на полския височинен алпинизъм вече е намерил смъртта си по склоновете на планината. Това слага край на опитите за изкачване на осемхилядници през зимния сезон чак до 2005 г. Но не и преди светът да стане свидетел наняколко невероятно смели опита да бъде достигнат най-смъртоносният връх на Земята – Анапурна 1.

Върхът

Масивът Анапурна се намира в Централен Непал и се състои от множество върхове, като един от тях – Анапурна 1 – е над 8000 метра (8091 м). Това го прави десетия най-висок в света. Наречен е на хиндуистката богиня на реколтата и плодородието. Макар да е първият осемхилядник, изкачен от човек – през 1950 г., три години преди Еверест – Анапурна също така е и най-опасният. Трудният терен, честите лавини и голямото разстояние, което трябва да се преодолее между базовия лагер и самия връх, са някои от причините 35% от опитите за изкачване да завършват със смърт. За сравнение на Еверест този процент е 3,87, а на К2– 26.5. Друг фактор е отдалеченосттa на масива от населени места, от където евентуално би могла да бъде оказана помощ в критична ситуация. 67 смъртни случая при 204 успешни изкачвания са цифри, които говорят сами за себе си. В последните години смъртността е по-ниска поради по-добрата екипировка, но планината продължава да е огромно изпитание за издръжливостта и подготовката на хората, опитващи се да я изкачат.

80-те години – епохата на зимните изкачвания

Що се отнася до опитите да се бъде достигнат върха през зимата, един от първите такива е през 1985 г. Тогава японска експедиция от „Планинската асоциация Гунма“ предприема изкачване по по-тежкия и технически сложен южен склон. То обаче завършва с неуспех. След като стигат до 7200 м, японските алпинисти решават, че нямат достатъчно подготовка за тежките снеговалежи в Хималаите през зимния сезон и се връщат.

Две години по-късно, през 1987 г., на сцената излизат „Ледените войни“. По това време една от звездите на полския алпинизъм е Йежи Кукучка. Вторият човек след Рейнхолд Меснер, който успява да изкачи всички четиринадесет осемхилядници и то за по-малко от осем години. Всички освен Еверест без кислород, четири са зимни изкачвания, а три първи зимни изкачвания. Има общо десет прокарани маршрута в Хималаите – рекорд, който още е ненадминат. Йежи държи да се катери стилно – седем от осемхилядниците изкачва алпийски стил. За връзката си с планината и катеренето Кукучка казва:

„Направих невероятно откритие. Скалата толкова ме привлича, че всичко друго спира да има значение.“

За да финансира някои от експедициите си, полякът боядисва комини на фабрики.

За разлика от Йежи, който през 1987 г. вече е част от елита на световния алпинизъм, партньорът му Артур Хайзер е едва на двадесет и пет и по това време е познат основно с това, че е партньор на легендарния Кукучка. През есента на 1986 г. двамата изкачват по нов маршрут Манаслу. И определено нямат намерение да спират. Само няколко месеца по-късно, на 3 февруари 1987 г., стават първите хора, направили зимно изкачване по северния склон на Анапурна. Продължават с Шиша Пангма през лятото на 1987 г. и още едно изкачване на Анапурна, този път по западния склон – и двете по нови маршрути. Партньорството им завършва със смъртта на Йежи Кукучка на Лхотце през 1989 г. Тогава резервното въже втора ръка, което полякът е купил от пазар в Катманду, се скъсва и той пада от около 2000 м височина.

Остава обаче въпросът с опасния южен склон на Анапурна, който остава неизкачен. През ноември и декември 1987 г. японската експедиция от Гунма прави втори опит. Спорно е дали той може да бъде класифициран като зимно изкачване, защото се случва през първата половина на декември, когато времето все още е стабилно и астрономическата зима не е настъпила. Все пак японците решават да предприемат скоростно петнайсетдневно изкачване с идеята, че колкото по-дълга е експедицията, толкова по-големи са както физическото, така и менталното натоварване.

След аклиматизация по няколко съседни пет хилядника,  изкачването на Анапурна започва на 3 декември. Методично изграждат четири базови лагера, но един от тях е почти разрушен от лавина и трябва да бъде вдигнат наново. Поради лоши метеорологични  условия се случва и забавяне от няколко дни. Все пак сутринта на 20 декември четирима алпинисти – Нобору Ямада, Йасухира Сайто, Теруо Саегуса и Тошиюки Кобайаши – тръгват от лагер 4 към върха. Температурата е -35 градуса. В 3:15 следобед Анапурна е изкачен. Но триумфът им е кратък – само час по-късно Кобайаши се подхлъзва и пада надолу по стръмен склон. Шансът да е оцелял е нулев. Няколко часа по-късно Сайто също пада от скала. Макар да постига успешно изкачване на Анапурна по южния склон, японската експедиция няма щастлив край.

Бъдещето на зимните изкачвания

Друг важен опит за зимно изкачване е този на Анатолий Букреев и Симоне Моро на Коледа 1997 г. Двамата са се запознали само няколко месеца по-рано по склоновете на Шиша Пангма. Предишната година Букреев по чудо е оцелял в една от най-смъртоносните бури на Еверест, отнела живота на 12 алпинисти. Анатолий предлага на Моро зимно изкачване на Анапурна по южната стена. С оператор, който трябва да снима по време на цялата експедиция.

На 25 декември по обяд, докато двамата алпинисти фиксират въже на 5700 м, корниз се откъртва, отнасяйки както оператора Дмитрий Соболев, така и Букреев. Симоне Моро е няколко метра над останалите и е съборен от лавината над Лагер 1. След няколко минути успява да се откопае от снега. Тъй като не вижда никакви следи от спътниците си, се отпаря към базовия лагер. От там успяват да го прекарат с хеликоптер до болница в Катманду. Направени са няколко опита да бъде достигнато мястото на лавината, за да бъде оказана евентуална помощ на Букреев и Соболев, но поради лошото време всички те са неуспешни. На 3 януари двамата са обявени за мъртви.

Девет месеца по-рано Букреев твърди, че е сънувал как умира в лавина. След този сън приятелката му се опитва да го убеди да се откаже от алпинизма. Той отговаря:

 „Планините са животът ми…работата ми. Вече е твърде късно да поема по друг път.“

Макар да е разтърсен от смъртта на Анатолий, с когото са станали близки, тази експедиция се оказва повратна за Симоне Моро. По време на нея той открива невероятната изолация и чистота на Хималаите през зимата. Именно той, заедно с Пьотр Моравски, достига Шиша Пангма на 14 януари 2005 г., прекъсвайки дългия период без първи зимни изкачвания на осемхилядници. Следват Макалу, Гашербрум 2 и Нанга Парбат.

Алекс Чикон и Симоне Моро заминават за зимно изкачване на Манаслу с амбициозна цел

Зимните изкачвания на Анапурна като всичко, свързано с експедиции по склоновете на най-високите планини на Земята, са пълни с трагизъм и смърт. Но може би и с явно доказателство за силата и непреклонността на човешкия дух пред опасността и трудностите. И с това, което трябва да се съдържа във всяко подобно начинание – смирение пред планината.