fbpx

Непристъпни осемхилядници тази зима. Защо експедициите не успяха? (ОБЗОР)

Зимният сезон тази година стартира с амбициозни планове за изкачвания на осемхилядниците в Хималаите и Каракорум.

Какво избраха катерачите?

Гашербрум I (8080 м) и Гашербрум II (8034 м) – експедиция на Симоне Моро и Тамара Лунгер

К2 (8611 м) – експедиция на Мингма Джи Шерпа

Броуд пик (8051 м) – експедиция на Денис Урубко

Еверест (8848 м) – Експедиции на Алекс Чикон, на Йост Кобуш и на Таши Лакпа Шерпа

И това са само онези, които стигнаха до базовите лагери и започнаха да катерят нагоре. Имаше и други, които отмениха плановете си за изкачване преди изобщо експедицията да потегли. Това се отнася главно за К2 – останал гордо на върха в класацията на алпинистите като непостижим през зимата осемхилядник.

Зимният сезон на най-високите върхове в света за пореден път показа, че колкото и да са подготвени катерачите – с модерна екипировка, дрехи, постижения зад гърба си, най-точните и актуални прогнози за времето и добре разработена тактика за аклиматизация, все още са далеч от игнорирането на капризите на времето.

Дори по стандартните маршрути, по повечето от които стотици алпинисти и височинни туристи се изкачват през активния сезон, достигането до върховете е изключително трудна задача през зимата.

Само времето ли бе причина за провала на експедициите тази зима?

Историите на шестте експедиции в опитите им за изкачване на могъщите върхове са колкото различни, толкова и си приличат.

Екипът на Мингма Джи Шерпа започна експедицията твърде късно.

Екипът на Таши Лакпа Шерпа изненада всички, пристигайки в базовия лагер едва два дни след обявяването на експедицията. Те бързо преминаха ледника Кхумбу, с предимството на парапетите на Чикон, шерпите обявиха, че ще гонят световен рекорд, изкачвайки покрива на света едва за пет дни.

Симоне Моро и Тамара Лунгер се сблъскаха с труден преход през ледника от базовия лагер към Лагер 1. В крайна сметка именно този преход стана пречка за неуспешния завършек на експедицията и едва не завърши с трагичен край, след като двамата попаднаха в цепнатина.

Соловата експедиция на Йост Кобуш до Еверест от самото начало изглеждаше почти невероятна. Не е учудващо, че опитът му спря на 7350 метра под върха, изненадата беше, че той смяташе да го изкачи по Западния гребен. 27-годишният германец се отказа заради силни ветрове, опасност от лавини и изглежда, недостатъчната си физическа подготовка.

Слизането на 27.02 наистина не беше безопасно – кратката версия: Умишлено задействах две лавини, за да ‘разчистя’ спускането, но след това трета лавина ме удари, докато аз спусках в стръмен скален участък. Нещото се изстреля над мен! 😅 За щастие не бях погребан или ударен от скали – но все пак задържането на дъх не беше толкова смешно …  насред облака на стената! 🌬 Сега вече съм на път обратно към цивилизацията – не мога да повярвам, че приключението вече е приключило.🤯

Екипът на Алекс Чикон загуби трима от членовете си, след като един бе ранен, а други двама страдаха от височинна болест. Като екстра към лошото време, те се изправиха и пред труден леден участък при изграждането на Лагер 3 и Лагер 4 по стената на Лхоце. След слизане в базовия лагер Чикон каза, че имат невероятен късмет изобщо да са живи.

27 февруари: Няма начин да се стигне до Лагер 3. 45-сантиметровият нов, нестабилен сняг по стената на Лхоце, се оказа твърде опасен. Вчера имахме и близки срещи с лавини. Това е разочароващо, ние сме силни и сме готови да продължим, но условията са непреодолими! Трябва да се спуснем и отново да минем покрай Нупце и ледопада Кхумбу. Ще внимаваме.

28 февруари: Свърши се. Всички сме добре … по чудо! Ако бяхме продължили, нямаше да се върнем живи. Близо един метър сняг в Лагер 1. 50 см по пътя за Лагер 3. Цялата стена на Лхоце беше напът да се плъзне надолу към нас. Чувствам се късметлия да се върна.

Амбициозните планове на екипа „На един дъх Зимен Еверест“, воден от Таши Лакпа Шерпа, да постави световен рекорд за скоростно зимно изкачване, също не успяха. Шерпите се изправиха пред същия проблем като екипа на Алекс Чикон: освен лошото време, мястото за Лагер 3 и Лагер 4 лагер бе сковано от лед.

Денис Урубко за пореден път спря атака към върха, заради проблеми с човек от екипа му. Партньорът му Дон Бауи се разболя от пневмония и беше евакуиран до Скарду с хеликоптер, заедно с Лотта Хинтса.

След това Урубко реши да направи солов опит за зимно на Броуд Пик, още повече, че маршрутът беше фиксиран до 7500 м. На 17 февруари, Денис преживя тежък лавинен инцидент, който едва не отне живота му. И отново имаше голям късмет: оцеля. След решение на генерал Халил, Денис получава съобщение от руската журналистка Анна Пиунова, че от Скарду са тръгнали хеликоптери и той ще бъде евакуиран. Само два дни след това Урубко разказа за състоянието, в което се е намирал след инцидента и за убедеността му, че ще се остане жив, възстановявайки се по пътя надолу. Но нито съпругата му Мария Кардел в Испания, нито неговите приятели в Пакистан и най-вече генерал Халил – не бяха готови да го пуснат пеша. Халил изпрати незабавно хеликоптери към Балторо, със заповед да върнат алпиниста в Скарду и да не приемат никакви извинения.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!